Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. В. в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител гл. юрк.. А, против решение № 2190/14.11.2019 г., постановено по адм. дело № 2487/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 295-ФК/15.08.2019 г., и Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на „Гардън 2018“ ООД разноски по делото в размер на 550 лева.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ. Излагат се доводи, че липсата на констатирана разлика между отразените във ФУ суми и тези установени при фактическото преброяване, не води до извод за липса на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., а обосновава извод, че липсва правилно коректно отчитане на парични средства в обекта, в какъвто смисъл е практиката на ВАС. Твърди се че, съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Касаторът счита, че определения срок на мярката от 14 дни е съобразен с принципа на съразмерност. По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу наложената ПАМ.

Ответникът по касационната жалба – „Гардън 2018“ ООД, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок против подлежащ на оспорване съдебен акт и...