О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4177
гр. София, 18.09.2025 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Б. М. гр. дело № 1137 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адвокат М. П. от АК – Бургас, в качеството й на процесуален представител на М. И. И., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 3350 от 25.06.2025 година по чл. 288 ГПК, в частта на така присъдените разноски. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 965/15.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по гр. д. 1550/2024 г., и молителката е осъдена да заплати на ответната страна сумата от 1 800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Молителката твърди, че присъдените на ответника разноски за изготвяне на писмен отговор по подадената касационна жалба пред ВКС са прекомерни и прави възражение за намаляването им. Изразява становище, че във фазата по допускане на касационното производство казусът не е от значителна правна и фактическа сложност, предвид предмета му и правните въпроси, които са повдигнати, и моли за намаляване на разноските до сумата от 450 лева.
Ответната страна чрез адвокат С. М. М. от АК – Бургас оспорва направеното по чл. 248 ГПК искане. Излага съображения, че в отговора на касационната жалба е отговорено на всички повдигнати от касаторката правни въпроси по допустимостта и основателността на касационната жалба. Отделно се навежда довод, че адвокатското възнаграждение за изготвяне на касационната жалба и заплатено на адвокат П. е в размер на 3 000 лева. Моли за оставяне на молбата без уважение.
По така подадената молба настоящата касационна инстанция съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по касационна жалба на М. И. И., чрез адв. М. П., срещу решение № 965/15.11.2024 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по гр. д. 1550/2024 г., с което е потвърдено решение № 1096/05.06.2024 г. на Районен съд - Бургас, постановено по гр. д. № 4580/2023 г. в обжалваните му части, с които е определен режим на лични отношения между бащата Г. И. К. и детето И. Г. К., подробно описан в решението, както и са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за детето на основание чл.149 СК - за минало време, над присъдения размер от 1000 лева до претендирания от 1750 лева и на основание чл. 143 СК - за бъдеще време над присъдения размер от 450 лева до претендирания от 600 лева, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й.
С определението си по чл. 288 ГПК съставът на ВКС, трето г. о., не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно съдебно решение в трите му обжалвани части. Поради неоснователност на касационната жалба в тежест на касатора е присъдена сумата от 1 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Искането по чл. 248 ГПК, подадено от касаторката чрез нейния процесуален представител, е своевременно депозирано, но по същество е неоснователно.
При определяне на възнаграждението съдът съобрази, че с оглед на даденото тълкуване в решението на С. от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски. Възнаграждението следва да е в справедлив размер, обоснован не само с материалния интерес от делото, но също така и с оглед на фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. Твърденията, че настоящото производство не е с фактическа и правна сложност, не могат да бъдат споделени. В случаите, когато се засягат интересите на дете, какъвто е настоящият случай, и то по три искови претенции, делото е предмет на разглеждане от страна на съда с особено внимание. Касационната жалба е подробна като ответната страна добросъвестно и също така детайлно е дала отговор на всички повдигнати въпроси. В случая процесуалният представител на ответника е осъществил защита по три претенции по СК, касаещи интересите на дете, и макар в рамките на касационно производство тази защита да е била ограничена до подаване на отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание, то настоящият състав счита, че присъденото възнаграждение за осъществената правна помощ за изготвяне отговор на касационна жалба в размер на 1 800 лв. не е прекомерно. Допълнителен аргумент за липсата на прекомерност е фактът, че адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касаторката е определен и заплатен в размер, по-висок от присъдения в полза на ответната страна.
В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, касаторът следва да понесе разноските за възнаграждение на адвоката, осъществил правна помощ в полза на ответника. Молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделениеОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молбата на адвокат М. П. от АК – Бургас, в качеството й на процесуален представител на М. И. И., за изменение на постановеното по делото определение № 3350 от 25.06.2025 година по гр. дело № 1137 по описа за 2025 г., в частта му на присъдените разноски, на основание чл. 248 ГПК, като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.