№ 3350

Гр. София 25.06.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 1137 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. И., чрез адв. М. П., срещу решение № 965/15.11.2024 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр. д. 1550/2024 г., с което е потвърдено решение № 1096/05.06.2024 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр. д. № 4580/2023 г. в обжалваните му части, с които е определен режим на лични отношения между бащата Г. И. К. и детето И. Г. К., подробно описан в решението, както и са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за детето на основание чл.149 СК - за минало време, над присъдения размер от 1000 лева до претендирания от 1750 лева и на основание чл.143 СК - за бъдеще време над присъдения размер от 450 лева до претендирания от 600 лева, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска от датата на забавата до окончателното изплащане на сумата до настъпване на законова причина за изменението или прекратяването й. В частите, с които упражняването на родителските права са предоставени на майката М. И. И., както и е определено местоживеенето на детето И. Г. К. при нея, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Касаторката счита, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли то да бъде отменено в тази част и да бъде постановено друго, с което да бъде определен друг, подробно описан в касационната жалба, режим на лични отношения на детето с бащата, последният да бъде осъден да заплаща издръжка за детето в размер на 600,00 лева, както и да заплати пълния претендиран размер за издръжка за минало време. Претендира разноските пред касационната инстанция.

В изложението към касационната жалба се цитира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и са поставени следните въпроси: 1/ Кои са критериите, които следва да съблюдава въззивният съд и на които следва да отговори разширен режим на лични отношения с другия родител за осигуряване на равна възможност двамата родители да контактуват с детето в почивни, празнични дни и през ваканциите? Твърди се противоречие с решение №131/14.06.2016 г. по гр. д. №4490/2015 г. на ВКС, III г. о. 2/ Длъжен ли е съдът в производство по чл. 127 от СК служебно да следи за най - висшия интерес на детето, съобразно т. 1 на ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС? Сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 108 от 18.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3665/2018 г., 4-то г. о., ГК, решение № 127 от 24.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4531/2021 г., 4-то I.о., ГК, и решение № 24 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д, № 1541/2020 г., 3-то г. о, ГК. 3/ Когато детето физически не е контактувало с единия от родителите продължително време, следва ли да бъде определен режим на лични контакти, който да включва подготвителни срещи и за какъв период, като едва след осъществяването му да се определи по-интензивеи режим с пътуване и преспиване? Твърди противоречие с решение № 325 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2023 г., 4-то г. о., ГК. 4/ При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на 33акрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност — следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето? Сочи противоречие по този въпрос с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на Върховния съд на Р. Б. и решение № 110 от 22.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 327/2018 г., 4-то г. о., ГК. 5/ Следва ли при определяне на режима на бащата по време на официалните празници (коледни, новогодишни и великденски), както и по време на личните празници (рожден ден и имен ден на детето), изрично да постанови, че през следващата година (съответно четна или нечетна), детето ще прекарва същите със своята майка, както и че по време на тези официални празници, личните празници на детето и ученическите ваканции, не се прилага общия режим на бащата с детето през всяка нечетна седмица от месеца? По този въпрос се твърди очевидна неправилност на въззивното решение. 6/ Следва ли при определяне на размера на издръжката, съда да се ръководи от висшия интерес на детето и критериите за осигуряване на нормални условия на живот на детето, каквито би имало ако родителите му живеят заедно, съгласно императивната разпоредба иа чл. 59, ал. 5 от Семейния кодекс? Сочи противоречие с решение № 385 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2013 г., 4-то г. о., ГК и решение № 204 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., 3-то г. о., ГК. Твърди и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба Г. И. К., чрез адв. С. М., в писмен отговор взема становище за нейната неоснователност. Претендира сторените в настоящото касационно производство деловодни разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части, въззивният съд е приел за установено, че детето И. е родено по време на фактическото съжителство на М. И. и Г. К., приключило през м. април 2023 г., когато било на навършени 2 години. След фактическата раздяла на страните, детето е останало да живее при майката, на която съдът е предоставил упражняването на родителските права, както и е определил местоживеенето на детето при нея /в тази част решението не е било обжалвано/, а предмет на спора пред въззивния съд са единствено режимът на лични отношения на детето с бащата и определеният размер на издръжката.

При анализ на събраните доказателства по делото, включително свидетелските показания, както и с оглед изслушването на страните в съдебно заседание, въззивният съд е приел, че семействата на двамата родители не поддържат добри отношения помежду си. Дори и първоначално страните да са били в топла връзка, тя определено се е влошила след раждането на детето И.. Посочил е, че изострянето на отношенията между двамата родители след раждането на И. поради промяната, която настъпва във всяко младо семейство при появата на дете, не може да доведе до извод за безразличие от страна на бащата към детето и нежелание да се среща с него. Приел е, че посочените от свидетелите на майката М. И. еднократни грешки от страна на бащата като това, че детето преяждало, когато било с него, или че се разболявало след игра по детските кътове, сочи на липса на житейски опит и навик, какъвто бащата очевидно е започнал по-късно да формира, с оглед обстоятелството, че е бил откъснат от грижите за детето. Като е отчел разясненията, дадени с ППВС 1/1974 г., и конкретните обстоятелства - възрастта на детето И. и неговия пол, местоживеенето му в [населено място] и това на бащата в [населено място] - на разстояние около 15 км, изградената силна емоционална връзка между тях и отношенията между двамата родители, съдът е приел за справедлив определения от първоинстанционния съд режим на лични отношения, който включва първоначален адаптационен период от три месеца, в който бащата има право да взема детето всяка първа и трета седмица от месеца - от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата. След изтичане на три месеца, режимът на лични контакти с бащата е от всяка първа и трета седмица от месеца - от 16:00 часа в петък (докато детето посещава детско учебно заведение), а след като детето започне да посещава училище - след приключване на учебните часове в петък (но не преди 17:00 часа), до 18:00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, както и един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като са посочени периодите на контакти през официалните и лични празници на страните. Като е съобразил събраните доказателства за доходите на страните, както и че детето преимуществено се гледа от майката, съдът е потвърдил първоинстанционното решение и относно определения размер на издръжка в размер от 450 лева, считано от датата на исковата молба, както и сумата от 1000 лева, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.05.2023г. до 02.10.2023г.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав счита, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради следните съображения:

Първият, вторият и четвъртият въпроси обобщено се отнасят до обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, и задължението на съда при извършването на преценка да следи служебно за интереса на детето. Същите са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, включително цитираната от касаторката. Съгласно разясненията, дадени с ППВС 1/1974 г., като и практиката на ВКС, обективирана в решение № 60195/01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2020 г. на ВКС, III г. о., решение № 217/27.05.2015 г. по гр. д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 291/07.11.2012 г. по гр. д. № 115/2012 г. на ВКС, III г. о. и др., мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето (§ 1, т. 5 ДР на ЗЗакр. Д), за който съдът следи служебно и събира доказателства. Съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като критериите, от които следва да се ръководи, са уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 г. Константна е съдебната практика, че във всеки спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Желанието на родителите и това на децата както по въпроса за упражняването на родителските права, така и за мерките за лични отношения, не са задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, но основният критерий за решението на съда е интересът на детето. Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители, защото право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. Поради тази причина мерките трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права освен ако поведението му не поставя детето в опасност. В случая въззивният състав подробно е обсъдил събраните свидетелски показания, изслушал е страните по делото съгласно задължението му по чл. 59, ал. 6 СК и е изложил мотиви по възраженията на страните относно определения режим и конфликтите между тях. След като е установил, че детето се чувства добре при своя баща, е приел, че следва да бъде осигурена възможност за изграждане на пълноценна връзка с детето. С оглед на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Третият въпрос е некоректно поставен и не отговаря на изискванията за формулиране на правен въпрос по смисъла на Тълкувателно решение №1/2010 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е установил наличие на добра емоционална връзка между бащата и детето И., а освен това с оглед ниската възраст на детето и отглеждането му главно от майката е определил адаптационен период от три месеца преди пристъпването към обичаен режим на лични отношения. В мотивите си съдът е обосновал определеният режим с преспиване като подходящ, доколкото детето е навършило 4 години и посещава детска градина, поради което е започнало да свиква да спи на място, различно от дома на майката. В тази връзка следва да се отбележи, че несъгласието на касаторката с изводите на съда не обуславя допускане на касационно обжалване.

Шестият въпрос относно определения размер издръжка на детето е обуславящ, но също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касаторката. Съгласно задължителната практика, формирана с ППВС №5/1970 г. и ППВС №5/1981 г., както и практиката на ВКС, обективирана в решение № 77/21.03.2012 г. по гр. д. № 863/2011 г. на ВКС, III г. о., решение № 385/23.01.2014 г. по гр. д. № 2537/2013 г., IV г. о. и др., възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. В случая съдът е обсъдил нуждите на детето, свързани с необходимите средства за задоволяване на потребностите от храна, облекло, консумативи, посещение на детска градина, както и за посрещане на разходите, свързани с обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването. Като е взел предвид, че основните грижи за детето полага майката, изследвал е финансовите възможности на бащата и икономическите условия в страната, е приел за справедлива присъдената издръжка от 450 лева.

Неоснователно се явява искането за допускане на касационното обжалване по същите въпроси и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че е недопустимо касаторката да се позовава по едни и същи въпроси едновременно на основанията по 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, доколкото се касае за самостоятелни основания, които се прилагат при определени предпоставки и имат свое самостоятелно приложно поле. След като по въпроса се твърди отклонение с практика на ВКС, не е допустимо същото питане да се отнася за разглеждане и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, която намира приложение, когато по правния въпрос е създадена неправилна съдебна практика, която се нуждае от промяна или от осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. когато е налице неясна, непълна или противоречива правна уредба – за да се създаде съдебна практика по прилагането или да бъде тя осъвременена.

Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност във връзка с поставения от касаторката пети въпрос. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Следва да се отбележи, че в настоящия случай волята на съда е ясна и разбираема - определеният с решението общ режим на лични отношения с детето без съмнение не следва да се прилага по време на личните или официални празници, вкл. през лятната ваканция или по общо съгласие на родителите. Липсата на изрично посочване в диспозитива на съдебното решение, че през останалото време, извън определения режим на бащата, детето ще живее при майката, която да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание не води до извод за неправилност.

С оглед на изложеното, въззивното решение не следва да се допуска на касационно обжалване.

При този изход на спора касаторката следва да заплати на ответника по касационната жалба разноските за касационното производство, за които са представени надлежни доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение от 1 800 лв. с оглед на приложения договор за правна защита и съдействие за касационното производство.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 965/15.11.2024 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по гр. д. 1550/2024 г.

ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН: [ЕГН] да заплати на Г. И. К., с ЕГН: [ЕГН], сумата от 1 800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: