Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи (МВР), подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Терзийска. Жалбата е против решение №7024 от 18.11.2019г., постановено по адм. д. №10096/2019г. на Административен съд София-град /АССГ/. С него по жалба на А. Амлах е отменен отказа за предоставяне на статут на лице без гражданство на територията на Р. Б с рег. №5364р-15432/16.08.2019г., постановен от директора на дирекция „Миграция“ – МВР. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на обжалвания отказ. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за това производство.

Ответникът - А. Амлах, чрез адв.. И, с представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че обжалваното съдебно решение е правилно. Моли то да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни и правилни, тъй като отказът за предоставяне на статут на лице без гражданство противоречи на материалния закон. Счита, че отказът е издаден на 16.08.2019г. и следвало да бъде съобразен с действащия към датата на издаването му материален закон. Счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Административен съд София-град е било образувано по жалба на А. Амлах срещу отказ №5364 р-15432/16.08.2019г. на директора на Дирекция "Миграция" - МВР, с който на А. Амлах е отказано предоставянето на статут на лице без гражданство по заявление с рег. №15/27.09.2018г.

С обжалваното решение на Административен съд София - град е отменен обжалвания административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорвания отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство е издаден от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа изложени фактически и правни основания за издаването му. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения.

Административният съд е счел обаче, че отказът противоречи на материалния закон. В тази насока административният съд е приел, че към датата на подаване на заявлението от А. Амлах - 27.09.2018г., е бил приложим текста на разпоредбата на чл.21д, ал.2, т.1 от ЗЧРБ, преди изменението с ДВ бр.34 от 2019г. регламентираща, че решението за отказ за предоставяне на статут на лице без гражданство може да бъде издадено и когато се установи, че кандидатът е влязъл в страната или е направил опит да премине през нея не през установените за това места или чрез използване на неистински или преправени документи. Отказът обаче е бил издаден на 16.08.2019г. и по силата на чл.142, ал.1 от АПК следвало да бъде съобразен с действащия към датата на издаването му материален закон. А към него момент приложената от административния орган разпоредба на чл.21д, ал.2, т.1 от ЗЧРБ, била изменена с ДВ бр.34 от 2019г. Първоинстанционният съд е счел, че неправилно с обжалвания пред него административен акт е приложена правна норма, която към датата на издаване на акта е била изменена и с друго съдържание. Освен това съдът е приел, че аналогичната норма е разпоредбата на чл.21д, т.3 от ЗЧРБ, но с нея е въведено и второ кумулативно изискване - чужденецът и да не отговаря на изискванията на ЗЧРБ и на Правилник за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство. Това изискване не било проверено от административният орган. Поради неправилна преценка за приложимия материален закон административният съд е отменил отказа и е върнал преписката за ново произнасяне, при което да се съберат доказателства и се направят изводи дали лицето отговаря на допълнителното изискване в приложимата разпоредба на чл.21д, т.3 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че налице нарушение на материалния закон. Директорът на Дирекция "Миграция" – МВР е издал процесния отказ на 16.08.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, приложимата материалноправна норма е тази, която е в сила в момента на издаване на административния акт. Неправилно е била приложена правна норма, която към датата на издаване на акта е била изменена и с друго съдържание.

Административният орган е следвало да съобрази, че е било въведено допълнително изискване в разпоредбата на чл.21д, т.3 от ЗЧРБ. С изменението на уредбата относно предоставянето на статут на лице без гражданство, освен влизане в страната с неистински паспорт, следва чужденецът да не отговаря и на изискванията на ЗЧРБ и на Правилник за неговото прилагане. За това допълнително изискване дали лицето отговаря на изискванията на ЗЧРБ и на Правилник за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство, административният орган не е изложил мотиви от фактическа и от правна страна.

Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган следва да бъде отменен, а преписката – върната за ново произнасяне, при което да се съберат доказателства и въз основа на тях да се направят изводи дали лицето отговаря на изискванията на ЗЧРБ и на Правилник за неговото прилагане относно предоставянето на статут на лице без гражданство.

С касационната жалба са изложени доводи за правилност на административния акт, но само на посочените в него фактически и правни основания. Не и за основанието, на което административния акт е отменен от административния съд. При липса на относими касационни оплаквания, такива не следва да се обсъждат, тъй като в настоящото производство предмет на касационен контрол е първоинстанционното съдебно решение, а не административния акт.

По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №7024 от 18.11.2019г., постановено по адм. д. №10096/2019г. на Административен съд София – град.

О. Б. У. искането на директора на Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи за присъждане на разноски. Решението е окончателно.