Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) /ЗОДОВ/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. чрез процесуален представител против решение № 200/29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 146/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което се иска да бъде изцяло отменено. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Ответната страна – А.А чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред АС – Смолян е образувано по предявен иск от А.А срещу ОД на МВР гр. С., с който се претендира присъждане на обезщетение в размер на 500 лева за претърпени имуществени вреди, представляващи направени от ищеца разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на Наказателно постановление № 18-1058-000888 от 06.12.2018 г. издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Смолян.
С обжалваното решение Административният съд - Смолян е осъдил ОД на МВР гр. С. да заплати на А.А сума в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски във връзка с обжалването по съдебен ред на горепосоченото наказателно постановление.
Административният съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав: отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, заплатено в хода на обжалването му адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, който разход е пряка и непосредствена последица от издаването на наказателното постановление. Посочено е, че адвокатското възнаграждение представлява имуществена вреда, която е настъпила във връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, защото ищецът не би направил разноски за адвокат, ако не му е било издадено посоченото НП. Постановеното решение е правилно.
С Наказателно постановление (НП) № 18-1058-000888 от 06.12.2018 г. издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР - Смолян, на А.А е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С постановеното Решение № 69 от 20.02.2019 г. по АНД №10/2019 г. по описа на РС Смолян, съдът е отменил наказателното постановление по изложение съображения, че то е издадено в нарушение на материалния закон. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила.
Касационната инстанция намира за обосновани изводите на съда относно основателността на претенцията. Претендираната сума като заплатен адвокатски хонорар е доказана. Безспорно установено е, че ищецът е бил надлежно защитаван от адвокат пред РС – Смолян във връзка с оспорването на НП. Адвокатското възнаграждение е дължимо и съгласно изложените съображения в решението по ТД № 2/2016 г. на ВАС. Направеният от ищеца разход за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление, следва да се приеме за пряка и непосредствена последица от засягащото правната му сфера НП. В пряка причинна връзка с издаденото Наказателно постановление ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление.
По изложените съображения решението, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за адвокатско представителство, които обаче предвид ниската степен на сложност на делото и обстоятелството, че в съдебно заседание не е присъствал процесуален представител, следва да бъдат определени на 100 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 200/29.05.2019 г., постановено по адм. д. № 146/2019 г. по описа на Административен съд - Смолян.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. С. да заплати на А.А разноски за касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). Решението е окончателно.