О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4176

гр. София, 18.09.2025 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Б. М. ч. гр. дело № 3140 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Е. С. - лице, поставено под ограничено запрещение по смисъла на чл. 4 от ЗЛС, действащо със съгласие на своя попечител и дъщеря Е. Д. Б., действаща и чрез пълномощника си адвокат С. Щ. С. от Адвокатска колегия - Шумен, срещу определение № 1029 от 02.07.2025 г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по въззивно гражданско дело № 368/2025 по описа на съда, с което е потвърдено решение № 326/24.04.2025 г. по гражданско дело № 1030 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл. 165, вр. чл. 130, ал. 4 СК да й бъде разрешено да извърши отказ от ограничено вещно право на ползване, учредено от Е. Д. С. - майка на молителката с НА № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. по описа на нотариус рег. № ***, с район на действие РС - Н. П. вписан в СВ с вх. рег. № ***/*** г., Акт № ***, том ***, дело № ***/***г., върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община].

В подадената от нея жалба жалбоподателката, чрез своя процесуален представител, излага съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие сматериалния закон, при нарушение на процесуалните правила и в пълно несъответствие със събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че нормата на чл. 130, ал. 4 СК, която безспорно е императивна по своя характер, урежда нищожност на определени разпоредителни актове, за които законодателят е преценил, че не могат да бъдат в интерес на детето и касае разпоредителни действия или отказ от конкретни имуществени права, принадлежащи на детето, но не се прилага спрямо ограничено запретени лица, които извършват действията лично със съгласието на попечителя си.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В същото е налице позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като, според процесуалния представител на жалбоподателката, по въпроса, разрешен с обжалваното определение, няма съдебна практика и е необходимо да се създаде такава.

В изложението си жалбоподателката поставя следния въпрос:

Допустимо ли е извършване на отказ от вещно право на ползване и обитаване върху недвижим имот от страна на лице, поставено под ограничено запрещение, при спазване на процедурата по чл. 130, ал. 3 от Семеен кодекс?

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното в настоящото производство въззивно определение, състав на Шуменския окръжен съд е установил, че по делото безспорно се установява, че молителката е пълнолетно лице, поставено под ограничено запрещение, като в нейна полза е учредено право на ползване върху процесните имоти. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 168, ал. 2 СК препраща към разпоредбата на чл. 165, ал. 4 от СК, която изрично, ясно и еднозначно препраща към правилата на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК относно разпореждането с имущество на лица под попечителство каквито са и поставените под ограничено запрещение (чл. 153, ал. 2, изр. 2 от СК). Поради това в практиката на съдилищата никога не е имало съмнение, че нормите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК са приложими и относно действията на разпореждане с имущество на лица, поставени под запрещение и че отказът от права, направен от името на такива лица, и в частност - отказът от притежавано от такова лице ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот, е действие на разпореждане, което е абсолютно недействително - нищожно, съгласно изричната и ясна норма на чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 2, във вр. с чл. 165, ал. 4 във вр. чл. 168, ал. 2 СК. Въззивният съд се е позовал на определение № 358 от 1.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2332/2015 г., IV г. о., ГК. Поради тези съображения Окръжен съд – Шумен е потвърдил решение № 326/24.04.2025 г. по гражданско дело № 1030 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правно основание чл. 165, вр. чл. 130, ал. 4 СК да й бъде разрешено да извърши отказ от ограничено вещно право на ползване

По допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно определение настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т. т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК.

Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 материалноправен въпрос в частта му за отказ от вещно право на ползване несъмнено е обуславящ правните изводи на окръжния съд в обжалваното определение, поради което същият съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице обаче наведеното от жалбоподателката допълнително основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

На първо място следва да се посочи, че по въпроса е налице съдебна практика, която, макар да се отнася за лицата, поставени под пълно запрещение, несъмнено е приложима и по отношение възможността ограничено запретени лица да се разпореждат с притежаваното от тях вещно право на ползване. В тази насока са определение № 358 01.06.2015 г. по частно гр. дело № 2332 по описа за 2015 г. на ВКС, IV г. о. и определение № 425 от 25.09.2018 г. по ч. гр. д.№ 3162/ 2018 г. на ВКС, IV г. о. Така във второто посочено определение се пояснява следното: „Отказ от право на ползване върху недвижим имот от лице, поставено под пълно запрещение, би бил нищожен, независимо дали за извършването на това разпоредително действие съдът е дал разрешение. Разпоредбата на чл.130, ал. 3 СК допуска такова разрешение да бъде издадено за сключване на разпоредителни сделки в интерес на малолетния или пълно запретения, но в ал. 4 законодателят изрично е посочил при кои сделки дефинитивно е изключено резултатът от тях да е в интерес на посочените лица. Отказът от права, който е едностранна сделка, е именно такова действие и за него съдът не може да дава разрешение, защото законът изрично го обявява за недействителен. Недействителността би била налице и при издадено разрешение от съда.“

Отделно от това, съгласно ТР 1/2010 на ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия.

В конкретния случай разпоредбата на чл. 168, ал. 2 СК във вр. с чл. 165, ал. 4, изр. първо СК във връзка с чл. 130, ал. 3 и 4, изр. първо СК е ясна и не подлежи на тълкуване. Няма как да се вложи друг смисъл в нея от този, който се съдържа в нея, и който се споделя в посочената съдебна практика.

В настоящия случай жалбоподателката е притежател на учредено в нейна полза право на ползване върху жилищен недвижим имот. Законът изрично предвижда, че отказ от права, включително отказ от вещно право на ползване от страна на лице, което е поставено под ограничено запрещение, е нищожен. И това не е случайно. За разлика от разпореждането с права чрез възмездна сделка, където съдът преценява дали сделката е в интерес на молителя, в случая на отказ от права ограничено запретеният не получава насрещна престация. Съдът е длъжен да откаже да разреши подобно действие, защото същото не може да породи търсените правни последици.

Не е налице сочената от жалбоподателката специална предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което обжалваното определение не следва да се допуска до касационен контрол. Възприетото в мотивите към обжалваното определение, разрешение на обсъждания материалноправен въпрос е при точно и стриктно приложение на ясните норми на СК.

В заключение, касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска, тъй като не са налице основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1029 от 02.07.2025 г. на Окръжен съд - Шумен, постановено по въззивно гражданско дело № 368/2025 по описа на съда.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.