Образувано е по касационна жалба на кмета на община С., чрез неговия пълномощник срещу решение №872/01.07.2019 г. по адм. д. №768/2018 г. на Административен съд – София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – „С. С. Г 10“ ЕООД, чрез своя процесуален представител в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна и претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „С. С. Г 10“ ЕООД срещу писмо изх.№ 1100-1465/06.07.2018 г. и писмо изх.№ 1100-1165/10.07.2018 г. на кмета на община С., с които е отказано издаването на заповед по чл. 224а, ал. 4 ЗУТ за продължаване на строителството, спряно с негова заповед № 01-336/21.02.2018 г. по реда на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, след отстраняване на причините, довели до спирането му.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорените писма и е върнал преписката на административния орган за произнасяне.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Заповед № 01-336/21.02.2018 г. за спиране на строително-монтажните работи и достъпа до строеж: „дъскорезница с обслужващи помещения“ е издадена от кмета на община С. и съгласно разпоредбата на чл. 224а, ал. 4 ЗУТ, той е компетентен орган да издаде заповед за продължаване на строителството. Процесните писма са изпратени по повод молба на „С. С. Г 10“ ЕООД от 03.07.2018 г. за разрешаване да се продължи строителството и предвид съдържанието им представляват отказ да се издаде разрешение по чл. 224а, ал. 4 ЗУТ. Със заповедта за спиране на строителството са дадени указания в двумесечен срок от съобщаването да се представи проектна документация, в която е указано проектно решение за отстраняване на съществуващите отклонения от одобрения инвестиционен проект, каквито са представени в срок на 11.05.2018 г. В тази връзка съдът е приел, че постановеният и оспорен отказ да се разреши продължаване на строителството, обективиран в оспорените писма, е постановен при липса на фактически и правни основания за издаването му. Не са обсъдени представените проекти с молбата от 11.05.2018 г. за отстраняване на констатираните нередовности, както и възраженията с молба от 03.07.2018 г., че нередовностите са отстранени.

Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.

Съгласно разпоредба на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ, строителството, спряно със заповедта по ал. 1, може да продължи с разрешение на органа, който я е издал, след отстраняване на причините, довели до спирането му. В случаите по чл. 154, ал. 2, т. 5 - 8 разрешението за продължаване на строителството се издава след представяне на заснемане и други данни, изчисления и документи съобразно указанията по ал. 3, които се прилагат като неразделна част към одобрения инвестиционен проект и доказват, че съществените отклонения са отстранени. Такива са представени от жалбоподателя с молба от 11.05.2018 г. В тази връзка, правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е определил, че с оспорените писма е отказано разрешаването да се продължи строителството в хипотезата на чл. 224а ал. 4 от ЗУТ.

Неоснователно е възражението на касатора, че с оспорените писма се дават указания за отстраняване на нередовности, т. е. същите нямат характера на индивидуален административен акт. В случая не са изпълнени изискванията на разпоредбата на чл. 30 АПК, съгласно която административния орган може да укаже на страните да отстранят недостатъци по искането им в тридневен срок от съобщението за това. Във всички останали случаи, вкл. след изтичането на срока по чл. 30, ал. 2 АПК, този орган дължи произнасяне - с положителен акт или отказ. Предвид изложеното, процесните писма не са с уведомителен характер, тъй като мотиви в обратен смисъл лишават жалбоподателя от право да обжалва действието на органа относно неговата законосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания за издаването му. Разпоредбата е императивна и неизлагането на мотиви има за последица неговата отмяна. Липсата им представлява съществено нарушение на изискванията за форма. Мотивирането на акта е задължение на административния орган и следва да се съдържа в него или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено, тъй като не е обсъдена внесената процесна документация по част Архитектура, част Конструкции, част ВиК, част Електро, част Технологична и част ПБЗ, с указано проектно решение за отстраняване на констатираните съществени отклонения със заповед № 01-336/21.02.2018 г. за спиране на СМР и достъпа до строеж: „дъскорезница с обслужващи помещения“, издадена от кмета на община С..

Предвид изложеното, като е приел обжалваните писма за незаконосъобразни, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 05.08.2019 г. в размер на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №872/01.07.2019 г. по адм. д. №768/2018 г. на Административен съд – София-област.

ОСЪЖДА община С. да заплати на „С. С. Г 10“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Б. И, община С., ЕИК 202011645, направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1380 /хиляда триста и осемдесет/ лв. Решението е окончателно.