Произвдството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, гр. С., срещу решение № 1056/02.08.2019 година на Административен съд София област по адм. д. №678/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 622/18.04.2019 година на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор на Р. Б за прилагане на принудителна административна мярка. Претендира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. По делото нямало спор, че преди издаване на обжалваното решение № 622/18.04.2019 година застрахователното дружество разгледало в срок претенциите на Г.З и Ю.Й, в качеството им на законни наследници на С.В и постановило изрични откази по предявените претенции. Във връзка с предявените претенции от Г. и Ю. за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Злополука на местата“ относно настъпило събитие по застрахователна полица № BG/02/218000015701 и заведена щета № 1801031010 – ПТП от дата 25.08.2018 година, на ползвателя на застрахователни услуги е изпратено писмо съответно с №НЩ-8130/14.11.2019 година и №НЩ-8131/14.11.2019 година, с което лицата били уведомени, че не са ангажирани безспорни доказателства относно спазване на установените със законите и подзаконовите нормативни актове условя за покритие по Задължителната застраховка „Злополука на местата“. Предвид това претендира липса на основание на заместник-председателя на КФН да постанови оспорения акт за наложена принудителна административна мярка (ПАМ). При постановен отказ, спорът за дължимостта на обезщетението следвало да се реши от общия съд. В този случай органът изземвал компетенциите на общия съд. Единствено в хипотеза на непроизнасяне на застрахователя в срок или необосновано забавено плащане на претенцията, регулаторът имал компетенции да постанови мярка, за да бъдат предприети мерки по произнасяне, съответно плащане по претенцията. Тъй като тези предпоставки не били налице, с решението си заместник-председателят на КФН изземвал компетентността на българския съд, като разпореждал плащане на застрахователно обезщетение при постановен мотивиран отказ от застрахователя. В случая мярката била определена при липса на конкретна цел, съгласно чл. 22 от ЗАНН (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ). Претендира, че застрахователният договор бил двустранен, възмезден, алеаторен, като възникналото въз основа на него правоотношение било с облигационен, гражданскоправен/търговски характер. Всички спорове във връзка със съществуването, развитието и изпълнението на застрахователното правоотношение били подсъдни на гражданските съдилища. КФН като надзорен административен орган, нямала компетентност чрез силата на държавната принуда да се вмешава в правоотношението между страните, както и да упражнява техни права по договора. Сочи съдебна практика, която според касатора потвърждава наведените от него възражения, като решение по адм. д.№ 6889/2018 година; по адм. д. № 951/2017 година; адм. д. № 3988/2017 година; адм. д. № 1931/2018 година; по адм. д. № 11411/2017 година по описа на ВАС. Като прави извадка на мотивите на сочените решения потвърждаващи тезата му, касаторът иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени решение № 622/18.04.2019 година на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор на Р.Б.П разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Твърди, че сочените решения на ВАС не касаят процесната застраховка – „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз“. Последната имала задължителен характер, в отклонение от принципа за доброволност на застраховането. Същата изпълнявала изключително важна социална функция. Последната се явявала от значение при намесата на регулатора. Не била иззета компетентността на българския съд. Законодателят допускал надзорният орган да прилага принудителни административни мерки за отстраняване на нарушения на закона. Особеният ред за защита бил нормативно регламентиран. Същият бил в съответствие с чл. 27 от Директива 2007/138/ЕО за защита на потребителите на застрахователни услуги. Правомощията по чл. 587 от Кодекса за застраховането били насочени към постигане на тази крайна цел. Постановеният формален отказ на наследниците на починалото лице, при представени документи за уважаване на претенцията бил в грубо нарушение на разпоредбите на Кодекса на застраховането. В тази насока наложената мярка осъществявала целите на КЗ по осигуряване защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги. Мярката единствено предписвала изпълнение на задължения разписани в КЗ. Сочи практика на ВАС – по адм. д. № 11725/2015 година; адм. д. № 11536/2018 година. Особеното в случая било, че предвид задължителния характер на застраховката, нормотворецът изчерпателно изброил документите за установяване основателността на претенцията, както и нормативно определения минимален размер на обезщетението. Всички тези обстоятелства били обсъдени в обжалваното решение. Прави искане за отхвърляне на касационната жалба на застрахователя и присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Приема, че за задължения на застрахователя, които са предмет на застрахователния договор, т. е. на постигнатото между страните съгласие, надзорният орган не може да встъпва в правата на застрахования и да ги упражнява чрез силата на държавна принуда.
При извършване на проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес.
Предмет на контрол за законосъобразност пред АССО е решение № 622/18.04.2019 година на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор на Р. Б за прилагане на принудителна административна мярка.
За да отхвърли жалбата на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Решението е правилно:
Страните не спорят по фактите, като касационната инстанция в решението си по отношение на фактическите установявания препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Поставеният спор пред касационната инстанция касае правомощието на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ на Комисията за финансов надзор на Р. Б да постанови процесната принудителна административна мярка с правна квалификация чл. 587, ал.1, т.4 от Кодекса за застраховане.
За да направи извод за компетентност и материална законосъобразност на акта, първоинстанционният съд е приел, че застраховката „Злополука на пътниците“ е задължителна застраховка, съгласно чл.461, т.2 от КЗ, която трябва да сключи всяко лице, извършващо обществен превоз на пътници. Обект на застраховката е отговорността на застрахованите лица за причинените при превоза вреди върху живота, здравето и телесната цялост на пътниците в средствата за обществен транспорт и лицата, намиращи се в непосредствена близост до тях при качване или слизане. Като е изяснил, че „случайният превоз“ е обществен превоз за който задължителната застраховка „Злополука на пътниците“ е изцяло валидна, първоинстанционният съд е обосновал извод за осъществяване на предпоставките за прилагане на мярката.
Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд.
Съставът на седмо отделение на ВАС споделя съображенията на ответника по касационната жалба, изложени в отговора на същата. КФН е българският регулаторен и надзорен орган, чиято основна функция е защита на потребителите на застрахователни услуги. Правомощията на регулатора по чл. 587 КЗ са насочени към постигане на тази цел във връзка със сочената функция. В конкретния случай е налице хипотеза на накърнени интереси на ползватели на застрахователна услуга, каквито се явяват наследниците на починалия пътник. Между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и превозвача „Мобилус – 5“ ООД е сключена задължителна застраховка „Злополука на пътниците“, като наследниците на починало при случаен превоз, извършван от дружеството, лице встъпват в правата на застрахования и предявяват към застрахователя претенция по изплащане на обезщетение предвид настъпване на застрахователно събитие по валидна полица. Отказът на застрахователя, обективиран в писма с №НЩ-8130/14.11.2019 година и № НЩ-8131/14.11.2019 година е дотолкова бланкетен и формален, че в никакъв случай не може да се приеме като постановен в съответствие със задължението на същия да осъществи проверка в рамките на посочени нормативно установени параметри и да постанови мотивиран писмен акт. Касационната инстанция споделя изводите на ответника, че при сочената задължителна застраховка /чл. 461,т.2 от КЗ/ и реализиране на застрахователното събитие, задължение на застрахователя е да направи проверка на представените от ползвателя по заявена претенция документи, които са изчерпателно нормативно посочени /чл. 39, ал.1 от Наредба № 49/16.10.2014 година за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз/, и при наличието им, да изпълни нормативно заложеното задължение да изплати застрахователното обезщетение, което е дори нормативно определено като размер в чл. 476 КЗ.Оорът на застрахователя, предвид неговата формалност и липса на мотиви досежно релевантните за проверката и уважаване на претенцията обстоятелства, се явява безспорно в протворечие с общия принцип за добросъвестно осъществяване от страна на застрахователя на нормативно заложени задължения, поставени под специален регулаторен режим. Подобно формално осъществяване на задълженията на застрахователя в противоречие с изискването за мотивираност на решенията, се явява основание за намеса на регулатора чрез прилагане на предвидени на нормативно ниво принудителни административни мерки. Касационната инстанция приема становището на регулатора, че мерките по чл. 476 КЗ са именно израз на правомощието на органа в случаи като сочения чрез държавна принуда да задължи застрахователя да изпълни свои задължения разписани в закона, като преустанови поведение в противоречие със същия.
Като правилно, обжалваното решение на Административен съд София област следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗЗД ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1056/02.08.2019 година на Административен съд София област по адм. д. №678/2019 година.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Комисията за финансов надзор сумата от 100 лева (сто лева), разноски по делото. Решението е окончателно.