Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.Й от [населено място], [община] чрез процесуален представител, срещу Решение № 574/30.01.2017г., постановено по адм. д. № 3726/2016 от Административен съд – София-град, с което е отхвърлен искът против Българска народна банка /БНБ/ за сумата от 8627,97 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забава върху максималния размер на гарантираните влогове в размер на 196000 лв. – за периода 30.06.2014 год. – 04.12.2014 год., ведно със законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на сумата и на БНБ са присъдени разноски.

Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – необоснованост и нарушения на материалния закон. Изразява се несъгласие с правните изводи на първоинстанционния съд. Твърди се, че на БНБ са възложени властнически правомощия, поради което тя е административен орган съгласно §1, т.1 ДР на АПК и осъществява административна дейност по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В този контекст, се изтъква, че БНБ е държавният орган, на когото е възложено да установи неналичността на депозитите и невъзможността на търговска банка, по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да ги изплати в краткосрочна перспектива. Съдът не съобразил, че се претендира обезщетение за неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС, а именно неизпълнение на задължението за обявяване на неналичност на депозитите в Корпоративна търговска банка АД /КТБ/, съгласно чл.1 §3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994г. относно схемите за гарантиране на влоговете /Директивата/, както и че тази директива не е била транспонирана в националното законодателство. Касаторът сочи, че началният момент на увреждането е 30.06.2014г. Изтъква се и нарушение от страна...