Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С решение № 3495/12.03.2019 г. по адм. д. № 13747/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отменено Решение № 1207/24.10.2017 г. по преписка № КЗК-432/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което се разрешава концентрацията, изразяваща се в придобиване от страна на „С. Т“ ЕАД на самостоятелен контрол върху 19 търговски обекти, които формират веригата аптеки „Фармастор“ и е постановено незабавно изпълнение на решението. Делото е върнато като преписка на КЗК за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания. КЗК е осъдена да заплати на „Стинг“ АД сумата от 200 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби, подадени от Комисия за защита на конкуренцията и от „С. Т“ АД.
В касационната жалба на КЗК се сочи, че обжалваното съдебно решение е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се вътрешно противоречие в мотивите на съдебния акт, неправилно тълкуване и съответно прилагане на относимите материално - и процесуалноправни норми. Посочва се, че противно на изложеното в съдебното решение, в отмененото решение на КЗК подробно е изследван въпросът дали има акционер, притежаващ достатъчно акции и права на глас (на юридическа или на фактическа основа), за да вземе самостоятелно решенията, определяни като стратегически по смисъла на чл. 22, ал. 3 от ЗЗК (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) (ЗЗК). Излагат се подробни съображения в подкрепа на тезата, че КЗК е извършила обстойна и цялостна оценка на съществуващите отношения на разглежданите пазари на производство, търговия на едро и на дребно с лекарствени продукти, с оглед измененията на условията на тях, с цел предотвратяване на евентуално негативно влияние от групата „Софарма“ на вертикално свързаните пазари и конкурентната среда в сектора като цяло. КЗК е установила, че сделката няма да доведе до конкурентно предимство за някой от участниците в нея. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на „Стинг“ АД против Решение № 1207/2017 г. на КЗК или алтернативно – връщане на делото на друг тричленен състав със задължителни указания за произнасяне с оглед всички относими по спора и налични факти по делото, релевантни за административния акт и доказани по преписката на КЗК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение от ответните страни.
В касационната жалба на „С. Т“ АД, подадена чрез пълномощниците адв. М.Т и адв. В.Р, се твърди, че съдебното решение е недопустимо и алтернативно - неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения за липсата на правен интерес за „Стинг“ АД да обжалва решение № 1207/2017 на КЗК, тъй като то не засяга пряко и непосредствено правната му сфера. Недопустимостта на жалбата на това дружество логично влече след себе си и недопустимост на постановеното въз основа на нея съдебно решение. Сочи се, че противно на изложеното в обжалваното решение КЗК е изследвала пълно и всеобхватно възможността О.Д и В.С да упражняват контрол върху дейността на „Софарма“ АД и „С. Т“ АД, като в резултат на извършеното проучване е достигнала до извода, че никой от акционерите на Софарма не притежава пакет от акции, който да му предоставя достатъчно права на глас в общото събрание на акционерите, за да налага еднолично своите интереси или неговото несъгласие да възпрепятства постигането на предвиденото мнозинство за приемане на валидни решения. В резултат на извършени от КЗК проучвания е мотивиран и извод, че между дружествата от групата на „Софарма“ и „Ес Си Ес Франчайз“ АД не е налице такава икономическа зависимост, която би могла при определени обстоятелства да доведе до контрол на фактическа основа. Твърди се неправилна оценка на доказателствата, което е довело до незаконосъобразни правни изводи и неправилно тълкуване на материалния закон. Посочва се, че аптеките в групата Софарма, след нотифицираната сделка ще формират незначителен дял от 0-5% от продажбите в страната и съответно подобен дял не би могъл да окаже ефект върху конкуренцията. По тази причина анализът на акционерното участие на две физически лица не оказва влияние на оценката на конкуренцията по смисъла на ЗЗК и неизвършването му от КЗК не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Иска се съдебното решение да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като се върне делото за ново разглеждане от нов тричленен състав или се отхвърли като неоснователна жалбата срещу решението на КЗК, както и да се заплатят направените разноски по делото. Подробни доводи са изложени в писмени бележки.
Ответникът – „Стинг“ АД, представлявано от А.З – изпълнителен директор, в представен писмен отговор, оспорва жалбите като неоснователни и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, с искане да бъдат отхвърлени, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения и разноски. Излага доводи и в представени писмени бележки.
Ответниците – „Фармастор“ ООД, „Ф. И“ ООД, „М. П“ ЕООД, „Ф. П“ ООД, „Фарматека“ ООД, „Латитуд“ ООД и „Л. Д“ ООД – не се представляват в съдебното заседание пред касационната инстанция и не вземат становище по касационните жалби.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази доводите на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното:
Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е цитираното Решение на КЗК, с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 14, във връзка с чл. 88, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 66, ал. 2 ЗЗК, е разрешена концентрация, изразяваща се в придобиване от страна на „С. Т“ ЕАД на самостоятелен контрол върху 19 търговски обекти, които формират веригата аптеки „Фармастор“ чрез новоучредени за целта дружества. Постановено е незабавно изпълнение на решението.
За да отмени Решение № 1207/24.10.2017 г. по преписка № КЗК-432/2017 на КЗК, тричленният състав на ВАС е приел, че е постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен е принципът на чл. 34, вр. чл. 7 АПК, съобразно който административният акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Решението е правилно.
Неоснователни са доводите за недопустимост на жалбата срещу решението на КЗК, съответно на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес за „Стинг“ АД да оспори Решението за разрешаване на концентрация.
Установено е пред Комисията, че жалбоподателят в първоинстанционното производство „Стинг“ АД е търговец на едро с лекарствени продукти и като такъв е бил поканен от КЗК да предостави информация в хода на извършеното от Комисията проучване. Обосновано и тричленният състав е приел, че вписаният в Търговския регистър предмет на дейност на това дружество, а именно – търговия на едро в страната и в чужбина с лекарствени продукти, хранителни добавки и медицински изделия, обуславя правния му интерес да оспори решението за разрешаване на концентрацията.
Неоснователно е главното касационно оплакване за липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт.
Тричленният състав на ВАС ясно е мотивирал фактическите си и правни изводи, като е обсъдил подробно спазването на процесуалните правила по започване и движение на производството пред административния орган по конкуренция; обсъдено е изпълнението на задължението за нотификация на концентрацията, както и фактическите и правни изводи на административния орган. Съдът е формирал собствени заключения относно липсата на пълно и всеобхватно изследване при извършеното проучване от КЗК на потенциалното наличие на водеща пазарна позиция при засегнатите пазари (вертикално и хоризонтално свързани) по отношение на притежаваните участия от О.Д и В.С – поотделно като физически лица и като акционери в търговски дружества и заедно като съакционери, каквито данни за потенциално упражняване на контрол върху „С. Т“ АД са налични по преписката. КЗК не е изследвала възможността Донев и Стоев да упражняват контрол върху дейността на „Софарма“ АД като производител на лекарствени продукти; върху „С. Т“ АД като търговец на едро с лекарствени продукти и участието им в дружествата, притежаващи обекти за търговия на дребно с лекарствени продукти, което обстоятелство не предоставя обективна представа за състоянието на специфичния пазар.
Неоснователни са касационните оплаквания за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон и необоснованост.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗК, Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.
В чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЗК е предвидено, че концентрация между предприятия е налице при настъпване на трайна промяна в контрола, когато едно или няколко лица, упражняващи вече контрол върху най-малко едно предприятие, придобият чрез покупка на ценни книжа, дялове или имущество, чрез договор или по друг начин пряк или косвен контрол върху други предприятия или части от тях. По преписката са налице данни, подкрепени от представените и в производството пред настоящата инстанция документи, от които може да се направи извод, че нотифицираната сделка ще окаже потенциално негативно влияние върху конкурентната среда на пазара на търговия на едро и на пазара на търговия на дребно с лекарствени продукти, тъй като придобиващото предприятие е вертикално интегрирано, както с производител на лекарствени продукти, така и с вериги аптеки, включващи над 150 обекта в цялата страна. Свързаността с посочените във възраженията срещу концентрацията четири вериги аптеки не са разгледани при анализа на КЗК.
Предвид всичко изложено, оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, обосновани в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото, на „Стинг“ АД следва да се присъдят 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3495 от 12.03.2019 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 13747 по описа за 2017 г.
ОСЪЖДА Комисията за защита на конкуренцията да заплати на „Стинг“ АД, ЕИК 116584586, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. А. Й № 6, разноски за касационната инстанция в размер на 200,00 /двеста/ лева. Решението не подлежи на обжалване.