Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Национална агенция за приходите, гр. С.,бул."К. Д" №52, чрез юриск.Стоилова, срещу решение № 504 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. №123 по описа на Административен съд - град Бургас за 2019 г. С него е уважен предявеният от "К анд К" ЕООД,гр. Б.,с ЕИК202500878, срещу настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ) за осъждането му да заплати на дружеството обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300,00 лв. в резултат на незаконосъобразен административен акт. Наред с това, касационният жалбоподател бил осъден да заплати сума в размер на 385,00 лв., представляваща разноски по делото
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът не е приложил разпоредбата на чл. 5,ал. 2 от ЗОДОВ,тъй като наказателното постановление е отменено поради допуснати процесуални нарушения, а административното нарушение е извършено.Отделно от това съдът не е съобразил и приспаднал начисления ДДС в размер на 50 лева, поради това, че дружеството има право на данъчен кредит. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение.Моли да се намалят е присъдените разноски в произвовдството по ЗОДОВ.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – "К анд К " ЕООД,редвно призован не се представлява в съдебно заседание, но взема писмено становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Дружеството е предявило пред АС - Бургас иск срещу Национална агенция за приходите с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да му заплати обезщетение в размер на 300,00лв.,за претърпените имуществени вреди във връзка с водене на дело НАХД №325/2018г. в Районен съд - Царево за отмяна на НП №716 от 05.02. 2018 г., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за организиране на адвокатската му защита.
Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Съдът приел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред НП. Направил е мотивиран извод, че е налице вредоносен за настоящия ответник по касационната жалба резултат – реално настъпила имуществена вреда.Съобразил, че по делото в Районен съд - Царево са представени доказателства, от които се установи, че на адвокатското дружество е заплатена сума за осъщественото представителство - 300 лв, с ДДС,съгласно приложения договор за правна помощ. В производството по ЗОДОВ е представена фактура от която се установява, че са заплатени 250 лева за адвокатско възнаграждение по повод касационното производство по обжалане на НП и 50 лв. начислен ДДС. С оглед на това, съдът приел, че в производството по ЗОДОВ се доказват по безспорен начин реално изплатено от дружеството възнаграждение на адвокат общо в размер на 300 лева във връзка с производството по обжалване на НП.По повод възражението за отхвърляне на иска в частта относно сумата от 50 лева, които са платени за начислен ДДС,съдът се е мотивирал, че при намаляване на размера на иска би нарушил разпоредбата на чл.18,ал. 2 от На едба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението е валидно и допустимо и частично правилно.
Предявеният пред АС - Бургас от "К анд " ЕООД иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.Фактическият състав на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 716 от 05.02.2018 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл.1,ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Основателни обаче са доводите за неправилност на решението, в частта с която съдът е уважил претенциите на дружеството изцяло за платения адвокатски хонорар с начисления ДДС. Видно от приложената фактура, неоспорена от страните, за осъществената защита по делото реално са заплатени 250 лева, адвокатско възнаграждение, както и 50 лева ДДС. Не се спори, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит и това е прието в мотивите към обжалвания съдебен акт. В този смисъл неправилно съдът е присъдил и сумата 50 лева начислен ДДС, тъй като тя не се явява реална вреда за дружеството. Неправилно съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 36, ал. 2,изр. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА) и Наредбата определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения. В това производство, което е исково, размера на иска следва да се докаже в хода на съдебното производство и спазването на цитираната наредба е неотносимо.Тя има значение при формиране на волята на страните при договаряне на възнаграждение за ползваната адвокатска помощ.В конкретния случай направения разход за ползване на адвокатска помощ е справедлив и съразмерен на извършената правна защита и съдействие и е предмет на свободно договаряне между клиент и адвокат, но сумата от 50 лева, платена за начислен ДДС не се явява пряка и непосредствена вреда от отмененото НП. Налице е право на данъчен кредит за тази сума, а дали дружеството ще упражни това си право е негов избор.В тази част решението следва да се отмени и искът да се отхвърли в частта относно присъдените 50(петдесет ) лева.
Правилен е направеният извод за неоснователност на възражението, че обезщетението следва да се определи съобразно чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, която предвижда, че когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Вярно е, че наказателното постановление е било отменено по съображения за допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, а не поради неизвършване на вмененото нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. Това възражение се поддържа отново и в касационната жалба. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, необходимо условие за реализиране на отговорността на държавата е наличието на незаконосъобразен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение, като основанието за отмяна е без правно значение. В тази връзка следва да се отбележи, че в производството по ЗОДОВ съдът не може да извършва косвен контрол за материалната законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани нарушения при издаването му.
По отношение на искането за намаляване на размера на претендирани разноски от ответника, такива следва да се присъдят в размер на 300 лева. с оглед частичното уважаване на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №504 от 19.03. 2019 г. постановено по адм. № 123 по описа за 2019 г. на Административен съд гр. Б. в частта относно присъдената сума от 250 лева до 300 лева.
ОТХВЪРЛЯ предавения иск за имущественти вреди в частта относно присъдените 50 лв. за ДДС.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 504 от 19.03.2019г., постановено по адм. д. № 123 по описа на Административен съд Бургас за 2019 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. С., бул. "К. Д " №52 да заплати на "К анд К " ЕООД с ЕИК 202500878, с адрес гр. Б.,ж. к "Изгрев ",бл. 72,вх. 2,ет. 6, ап. 36 направените разноски за касационното производство в размер на 300( триста ) лева. Решението не подлежи на обжалване.