Производството е по реда на чл. 208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице в посолството на Р. Б в Ислямска република Пакистан – Исламабат, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Р.Д, срещу решение № 5274 от 02 август 2019 година, постановено по адм. дело № 4410/2019 година по описа на Административен съд София-град, с което е отменен отказ за издаване на виза по чл. 9а, ал. 2, т.3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) № ISB 19000072V от 21.03.2019 година, по подадено искане за издаване на виза за краткосрочно пребиваване - тип “С” от З. Мухамад, [гражданство].

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилни изводите на съда, че административният акт не отговаря на изискванията за форма, поради липса на мотиви. Отказът е съставен на формуляр по образец, съгласно чл. 34, ал. 1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим (НУРИВОВР), като в същия са попълнени всички относими полета и са обосновани причините за постановяването му. Актът е мотивиран с обстоятелството, че представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването. В отказа е посочено и че апликантът не попада в обхвата на определението за “член на семейство на гражданин на Европейския съюз”. Сходността на фактическата обстановка с разпоредбата, посочена в закона, не означава липса на мотиви. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът – З. Мухамад, [гражданство], чрез пълномощник, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за нейната неоснователност.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение...