Р Е Ш Е Н И Е

№ 529

гр.София, 18.09.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр. дело № 2425 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от К. Т. К., приподписана от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 31 от 06.03.2024 г., постановено от Варненския апелативен съд, по въззивно гр. д. № 406/2023 г.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1017/ 26.03.2025 г. по следния въпрос: за задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство.

Касае се за тълкуване на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК при наличие на трайно формирана практика на ВС на РБ и на ВКС, която е непротиворечива и напълно се споделя от настоящия състав (напр. решение № 220/02.10.2015 г. по гр. д. № 2314/2015 г. на III г. о., решение № 74/25.07.2019 г. по гр. дело № 2999/18 г. на IV г. о. на ВКС , решение № 60156/14.07.2021 г. по гр. д. № 3156/2020 г. на III г. о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № № 50239/18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 г. на IV г. о. на ВКС и пр.). Няма доводи, нито съставът на ВКС по това дело намира, че наложилото се разбиране по приложението на цитираните разпоредби се нуждае от промяна или осъвременяване. На поставените процесуалноправни въпроси следва да се отговори по следния начин:...