О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4126
гр. София, 17.09.2025 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 3161 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „М. Б. ЕООД, чрез адв. П. И., срещу определение № 7717 от 16.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2251/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20130367/07.10.2024 г. (погрешно посочено в определението на СГС като № 20130967) по гр. д. № 9708/2021 г. по описа на Софийски районен съд в частта му, имаща характер на определение, с което производството по делото е частично прекратено по искането за осъждане на етажната собственост да определени кои от паркоместата в двора на сградата отговарят на предвидените по проект 10 % паркоместа за посетители.
Въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по искова молба на „М. Б. ЕООД срещу етажната собственост на собствениците и ползвателите на обекти в сграда, находяща се в гр. София, район „Триадица“, на ул. „Твърдишки проход“ № 7, с която е обективирано искане да бъде премахната незаконната бариера, препятстваща достъпа на посетители до сградата; да се определи кои от паркоместата в двора на сградата-етажна собственост отговарят на предвидените по проект 10 % паркоместа за посетители и да не се ограничава ищеца при свободното паркиране и престой на автомобил в двора на сградата. Първостепенният съд с решението си по делото е приел, че исковата претенция по чл. 109 ЗС в частта, с която ищецът е поискал от ответниците да определят кои от паркоместата в двора на сградата-етажна собственост отговарят на предвидените по проект 10 % паркоместа за посетители, е недопустима, доколкото съставлява самостоятелно искане за защита, което не може да се реализира по общия исков ред, и е прекратил производството в тази му част.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че за допустимостта на посочения иск е необходимо да се изложат фактически твърдения за неправомерно поведение от страна на ответника, съответно – да се иска преустановяване на неправомерното действие. Намерил е, че в случая макар да са изложени твърдения, че етажната собственост е създала пречки за спокойното упражняване на правото на собственост на ищеца, заявеното искане за определяне кои от паркоместата в двора на сградата отговарят на предвидените по проект 10 % паркоместа за посетители не попада в хипотезата на чл. 109 ЗС.
Жалбоподателят счита определението на въззивния съд за неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на приложимия материален закон и на съдопроизводствените правила, поради което иска отмяната му.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпроса: Допустимо ли е по реда на чл. 109 ЗС да се иска да бъде осъден ответникът да извърши конкретно действие или предмет на негаторния иск може да бъде само преустановяване на незаконосъобразни действия на ответната страна.
Жалбоподателят визира, че по горния въпрос е налице противоречие на атакуваното от него определение с приетото в Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и решение № 50056 от 10.07.2023 г. по гр. д. № 2598/2022 г. на ВКС, II г. о.
От насрещната страна не е постъпил отговор на жалбата.
За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК урежда, че по отношение на частните касационни жалби приложение намира чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК).
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. Неформулирането на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Допълнително касаторът следва да аргументира наличието на някое от допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.
Настоящият съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
Поставеният в изложението към частната касационна жалба въпрос не е решен в противоречие с дадените в т. 1 на Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения. В това тълкувателно решение е прието, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е иск за защита на собствеността, като същият предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Не се констатира противоречие и с визираната практика по чл. 290 ГПК, която е неотносима към настоящия казус.
В случая въззивният съд е направил извод, че заявеният иск за осъждане на етажната собственост да определи кои 10 % от паркоместата по проект са предвидени за посетители не попада в хипотезата на чл. 109 ЗС, тъй като в ЗУЕС е предвидено, че управлението и поддръжката на общите части e в правомощията на органите на етажната собственост и в тяхна дискреция е да определи кои от паркоместата в двора на сградата-етажна собственост отговарят на предвидените по проект 10 % паркоместа, отредени за посетители, а решението може да бъде обект на съдебен контрол по реда на чл. 40 ЗУЕС. По изложените съображения съдът е посочил, че така заявената претенция е недопустима, като относно тези му решаващи мотиви не е обосновано наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Същевременно определението на СГС е валидно и допустимо и не е очевидно неправилно.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика.
В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 7717/16.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 2251/2025 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: