О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4115

гр. София, 17.09.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я. като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2554/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 25001251/29.01.2025 г., подадена от А. Н. А., С. М. Я., М. М. Б., П. М. Б., Л. П. Б., П. П. А. и А. Н. Е., чрез процесуалния представител адвокат П. В., за отмяна на влязлото в сила решение № 1602 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 15358/2021 г. на Софийски градски съд.

С него е отменено решение № 20190063/27.09.2021 г. по гр. д. 5358/2017 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът на В. П. М. и Д. Г. М. против Т. С. М. (починала и заместена в хода на въззивното производство от С. М. Я., М. М. Б. и П. М. Б.), Л. П. Б., П. П. А., А. Н. А. и А. Н. Е. за установяване право на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР, находящ се в [населено място], С. община, местност „Д.“, целият с площ от 2068 кв. м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване: нива, по предходен план имот с номер *, при съседи с посочени идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***, както и искане за отмяна на нотариален акт за собственост на процесния недвижим имот от 17.02.2017 г. Постановено е решение, с което е признато за установено по отношение на ответниците, че В. М. и Д. М. са собственици на основание изтекла в периода м. 11.2000 год. – м. 11.2010 год. придобивна давност в режим на съпружеска имуществена общност на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], С. община, район „К.“, м. „Д.“, целият с площ 2 068 кв. м., при описаните в решението граници и е отменен издадения в полза на касаторите нотариален акт № 71/2017 год. за собствеността на процесния имот. С определение № 3920 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 4188/2023 г., ВКС, II г. о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Молбата за отмяна се поддържа на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съществуват нови обстоятелства от значение за делото, които се изразяват в осъществен въвод във владение в процесния имот в полза на наследниците на общия наследодател Е. Д. през м. октомври 2000 г. Оттук следва, че началният момент, от който е започнала да тече придобивната давност в полза на ищците, не е установеният по делото. Молителите считат, че това обстоятелство е от съществено значение за изхода на делото, поради което въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав.

Ответникът по молбата за отмяна Д. Г. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който твърди, че молбата е недопустима и неоснователна, поради което същата следва да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение.

При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, ІІ г. о., констатира следното:

Молбата за отмяна е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество се предшества от постановяване на определение по нейната допустимост относно надлежното упражняване правото да се иска отмяна от гледна точка спазване на установените в чл. 305 ГПК преклузивни срокове, както и относно наличие на коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая се сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Съгласно ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, според чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, като решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал. Тази непълнота се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права.

В конкретния случай изложените от молителите твърдения са за наличие на ново обстоятелство, относимо към началния момент на установената по делото изтекла придобивна давност в полза на В. и Д. М.. Молителите сочат, че през месец ноември 2024г. разбрали, че през месец октомври 2000г. е извършен въвод в имота, но за този въвод в архивната преписка на ОСЗ не се съхранява протокол. В тази връзка представят и писмо от Общинска служба по Земеделие „Източна“ с дата 06.12.2024 г. От него е видно, че е издадено по тяхно заявление с дата 20.05.2024г. В писмото се сочи, че в преписката на ОСЗ не се съхранява протокол за въвод във владение. Делото е приключило с определение № 3920 от 20.08.2024 г. по гр. д. № 4188/2023 г., ВКС, II г. о., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Твърдените от молителите, като „нови“, обстоятелства са възникнали преди постановяване на крайния съдебен акт, поради което срокът за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е започнал да тече от датата, когато той е постановен - 20.08.2024 г. Ето защо молбата за отмяна с вх. № 25001251/29.01.2025 г. е подадена след изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно т. 9 от ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, подадена след изтичане на сроковете по чл. 305 ГПК /за съответното основание по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК/, е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество. За пълнота следва да се отбележи, че представеният към молбата документ – писмо от Общинска служба по Земеделие „Източна“ от 06.12.2024 г., не сочи дата на въвод в имота. Обратното сочи, че липсват данни в архивите на ОСЗ-Източна за извършен въвод във владение в процесния имот на наследниците на Е. Д.. Оттук следва, че липсва обосновка на соченото основание по чл.303,ал.1, т.1 ГПК, тъй като е неясно, в каква връзка се представя документът и какви релеван тни нови обстоятелства установява.

Предвид изложеното, молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 25001251/29.01.2025 г., подадена от А. Н. А., С. М. Я., М. М. Б., П. М. Б., Л. П. Б., П. П. А. и А. Н. Е., за отмяна на влязлото в сила решение № 1602 от 30.03.2023 г. по гр. д. № 15358/2021 г. на Софийски градски съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2554/2025 г. по описа на Върховен касационен съд, II г. о.

Определението може да бъде обжалвано пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: