4№ 60262/23.09.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и шести август две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Л. А. разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 3034 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Обжалвано е определение № 268008/29.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4301/2021 г., с което Софийски градски съд е потвърдил разпореждане № 20007915/11.01.2020 г. по гр. д. № 47068/2019 г. на Софийски районен съд по чл. 130 ГПК (неточно именувано „определение“) за оставяне без разглеждане на недопустимите искове на В. В. М. срещу „Екопроект – Булкерн“ ЕООД, както следва:

· по чл. 128, т. 2 КТ за сумата 28 007.79 лв. – възнаграждение по трудов договор № 2013-45/01.01.2013 г. за периода 01.04.2015 г. – 22.11.2017 г. и

· по чл. 221, ал. 1 КТ за сумата 268.10 лв. – обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.

Определението се обжалва от В. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за валидност и допустимост по процесуалноправния въпрос: При преценка на валидността и допустимостта на обжалваното определение/разпореждане длъжен ли е въззивният съд да изследва правилността и законността на процесуалните действия на първоинстанционния съд или е достатъчно да се ограничи само до съдържанието на определението? Касаторът иска допускането на касационния контрол и за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Допустимо ли е да бъде воден общ исков процес, когато заявеното с иска вземане е същото като по издадена влязла в сила заповед за изпълнение между същите страни? 2. При подадено заявление за заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по утвърдения образец има ли изискване заявителят/кредиторът да сочи дали заявява вземането в пълен или в частичен размер? 3. Допустимо ли е в заповедното производство да се решава въпросът дали заявеното вземане е в пълен или в частичен размер? 4. Заповедното производство, приключило с влязла в сила заповед за изпълнение, решава ли гражданскоправен спор за вземането и в частност, за неговия размер? 5. Влязлата в сила заповед за изпълнение създава ли процесуална пречка за предявявения иск за пълния размер на вземането? 6. Допустимо ли е исковият съд да приравни влязлата в сила заповед за изпълнение към последиците на влязлото в сила съдебно решение и в частност, към абсолютната процесуална пречка по чл. 299, ал. 1 ГПК? 7. Допустимо ли е приравняването на последиците за кредитора на влязла в сила заповед за изпълнение по отношение размера на вземането с тези на влязло в сила съдебно решение? и 8. Ще се счита ли провеждането на исков процес за разглеждането и решаването на трудов спор относно размера на вземането за „пререшаване“ на трудовия спор по смисъла на чл. 299, ал. 1 ГПК при условие, че за вземането е издадена влязла в сила заповед за изпълнение? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извежда с довода да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че определението е неправилно.

Ответникът „Екопроект – Булкерн“ ЕООД възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, основанието за допускане на касационния контрол по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК липсва, а определението е правилно.

Настоящият състав намира частната касационна жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК), подадена от легитимирана страна (касатор е ищецът, чието право на иск въззивното определение отрича), в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при спазване на всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображения:

По искането за допускане на касационния контрол за проверка на валидността и допустимостта на определението:

Касаторът не заявява какъв е порокът, поради който определението е нищожно, респ. недопустимо, а такъв порок настоящият състав не установява и служебно (т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС). Не е налице общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК в тази част от искането в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК.

По искането за допускане на касационния контрол за проверка за правилност при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общата и допълнителната):

Повдигнатите от касатора въпроси под № 1 – 8 следва да бъдат обобщени, съгласно т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, и сведени до следните два: 1. Когато между същите страни и на същото основание е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила поради неподадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, и вземането не е заявено като частично пред заповедния съд, допустим ли е иск за същото вземане или за разлика в дължимото? и 2. Специфика в отговора на въпроса произтича ли от стабилитета, с който се ползва влязлата в сила заповед за изпълнение за вземане за трудово възнаграждение или за обезщетение за работа? Въпросите обуславят определението. Въззивният съд е приел, че след като между същите страни и на същото основание - за вземанията по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 221, ал 1 КТ - е издадена заповед за изпълнение за сумите по заповедта, а пред заповедния съд вземанията не са заявявани като частични, е недопустимо ищецът В. М. да ги претендира повторно с твърдения, че заповедта за изпълнение е за вземания в размери, по-ниски от дължимото от ответника „Екопроект – Булкерн“ ЕООД. Приел е, че изводът за стабилитета, с който се ползва заповедта за изпълнение, не се променя от обстоятелството, че тя е влязла в сила поради неподадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, а не поради потвърждаване на вземанията с влязло в сила решение по чл. 422 ГПК. Приетото се обяснява с това, че в исковата молба липсват твърдения, които да покриват специалните хипотези по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК, а пред заповедния съд е можело да се заявят фактите, с които ищецът е обосновал качеството си на кредитор на ответника за суми в размери по-високи от тези по влязлата в сила заповед за изпълнение: заявените с исковете суми са точно това, което ответникът дължи към прекратяване на трудовото правоотношение, а заявеното пред заповедния съд е било в размерите, признати от работодателя.

По първия въпрос има установена практика на Върховния касационен съд. В определение № 956/22.12.2010 г. по ч. т.д. № 886/2010 г. I-во ТО, определение № 831/17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV-то ГО, решение № 55/16.09.2013 г. по т. д. № 723/2011 г., II-ро ТО и много други се приема, че неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането, предвиден в чл. 422 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК. Първият процесуалноправен въпрос е частен случай на приетото в тази практика. Провеждането й налага следния отговор: Когато между същите страни и на същото основание е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила поради неподадено възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, а вземането не е заявено като частично пред заповедния съд, искът за същото вземане или за разлика в дължимото е допустим, само ако са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или по чл. 439 ГПК. Установената практика не визира правило, от което действащото ни процесуално право да допуска изключение, провеждането й налага следния отговор и на втория въпрос: Няма специфика в стабилитета, с който се ползва влязлата в сила заповед за изпълнение за вземания за трудово обезщетение и обезщетение за работа. Установената практика настоящият състав споделя и не намира основание да я променя. Следователно по повдигнатите въпроси е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, но е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По искането за допускане на касационния контрол поради „очевидна неправилност“ в смисъла по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК:

Обжалваното определение съдържа необходимите мотиви, които кореспондират с обстоятелствената част на исковата молба, а са логични и правните изводи, с които въззивният съд е приел за недопустими исковете по чл. 128, т. 2 и по чл. 221, ал. 1 КТ. Не е налице и това основание.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 268008/29.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4301/2021 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.