О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3808

Гр. София, 30.11.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на 23 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Г. Г. Н. Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4831/2023 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №2903/24.08.2023г. от Л. Ц. Й., М. Ц. Ц., В. П. Т.-Ш. и С. К. С., чрез адв. И. Г. против решение №147 от 12.07.2023г., постановено по в. гр. д. №20234200500196 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Габрово, с което се обезсилва първоинстанционното решение №75/ 13.02.2023 г. по гр. дело № 628/2022 г. на Районен съд-Габрово и производството по делото се прекратява като недопустимо. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Считат, че то противоречи на константната практика на Върховния административен съд, с която се застъпва становището, че по реда на поправка на фактическа грешка не е допустимо да се променя съдържанието на издадено удостоверение за наследници. Излагат, че при издадено удостоверение за наследници, и при несъгласие с неговото съдържание, за заявителя е налице възможност да предяви пред съда спор за съдържанието на официален документ, но на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в исково производство, а не по реда на чл. 145 от АПК. Твърди се, че според съдебната практика на Върховния административен съд, обективирана в определение № 2081 от 24.02.2016 г. постановено по административно дело №2201/2016 г. и определение № 3392/24.03.2016г., постановено по административно дело №86 по описа за 2016г. не е налице възможност за контрол за законосъобразност на акта по съдебен ред. На следващо място се излага, че за установяване наличието или липсата на наследствено правоотношение не е приложим редът, предвиден в чл. 542, ал. 2 от ГПК, а е приложим този по чл. 124, ал. 3 ГПК, като искът се предявява срещу страната, с която ищецът има правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес. Предвид което предявяват иска срещу О. Г. тъй като тя е издател на процесното удостоверение за наследници и доколкото няма други лица, твърдящи съществуване на оспореното наследствено правоотношение. Наличието на правен интерес се обосновава с желанието на касаторите да продадат притежаваните от тях идеални части от недвижим имот, като точният обем на наследственото им правоприемство зависи пряко от броя на наследниците. Жалбоподателите считат, че са налице необходимите по закон предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен/процесуално-правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, се моли решението до бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като е очевидно неправилно. Формулиран е следният материалноправен въпрос, по който се твърди, че Окръжен съд-Габрово се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС: „Кой е пътят за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници? Излага се, че съществуването или несъществуването на наследствени права /наследствено правоотношение/ следва да се извърши чрез предявяване на установителен иск по реда на ГПК пред общите граждански съдилища, тъй като в рамките на съдебно - административното производство съдът е оправомощен да се произнася единствено по искови претенции относно установяване наличието на административно правоотношение, докато отношенията между наследодател и наследници, са гражданскоправни. Материалната доказателствена сила на удостоверението за наследници, което е официален документ, може да бъде оборена чрез оспорване на неговата истинност по исков път по реда на чл. 124, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че в тази насока е установената практика на ВКС, според която оспорването на съдържанието на свидетелстващ документ, издаден в резултат на административна услуга /Определение № 663 от 17.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 485/2011 г., IV г. о., ГК, и Решение № 362 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г., III г. о ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК/, е обект на установяване на родствени отношения по реда на общия исков ред по чл. 124, ал. 3 от ГПК, като се държи сметка, че той е различен от охранителното производство за факти, подлежащи на установяване с актове за гражданско състояние по реда на чл. 542 от ГПК, какъвто акт не е удостоверението за наследници. В случай, че не се приеме поставеният въпрос да разрешен в противоречие с практиката на ВКС, се моли да бъде допуснато касационно обжалване във връзка с него, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Чрез депозирания отговор ответникът по касационната жалба – О. Г. оспорва същата. Счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като е постановено в съответствие със съдебната практика, обективирана в определение №42/12.03.2018г. по [населено място] 3765/2017г. на ВКС, 2-ро ГО. В случай, че бъде допуснато до касационно обжалване, се моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и мотивирано.

Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Производството пред първоинстационния съд е започнало по отрицателен установителен иск, предявен от Л. Ц. Й., М. Ц. Ц., В. П. Т.-Ш. и С. К. С., в качеството им на наследници на Н. Д. К., с ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010г. за признаване за установено по отношение на О. Г. че не съществува наследствено правоотношение между Н. Д. К., ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010 г. и лице на име Ф. Д. Л., [дата на раждане] , на осн. чл. 124 ал. 1 от ГПК. Ищците са мотивирали правният си интерес с качеството им на законни наследници на Н. Д. К., което било видно от Удостоверение за наследници изходящ № 53/ 11.11.2021 г., издадено от длъжностно лице при [населено място], О. Г. Твърдят, че броят на наследниците посочени в удостоверението има пряко значение за обема на наследствения дял от наследството на Н. Д. К. за всеки от законните му наследници, тъй като отразяването на лице без наследствено правоприемство -Ф. Д. Л., [дата на раждане] променя обема на дела на всеки от братята и сестрите на една шеста вместо на една пета, както следвало да бъде. Твърдят, че не им е известно -нито лично, нито чрез информация от техните преки наследодатели такова лице - сестра на наследодателя им да е съществувало.

О. О. Г. е изложила становище за неоснователност и недоказаност на иска.

Първоинстанционният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, е приел, че от ответната О. Г. не било доказано, че сестрата на наследодателя е с имена Ф. Д. Л., както и, че е жива, за да е носител на наследствени права. Доколкото липсва данни, че е жива, то не можело да бъде носител на наследствени права и в същите следвало да бъде заместена. Позовал се е на разпоредбата на чл.35, ал.1 от АПК, според която за административния орган е налице задължение да събере служебно доказателства относно данните на наследника и в случай, че той е починал да установи лицата, които го заместват в наследствените правоотношения, което към настоящия момент не било сторено. С оглед гореизложеното е намерил така предявеният иск за допустим и основателен, поради което го е уважил, като е приел за установено по отношение на О. Г. че не съществува наследствено правоотношение между Н. Д. К., с ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010г. и лице на име Ф. Д. Л., [дата на раждане]

С атакуваното решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционото решение №75/13.02.2023г. по гр. д.№628/2022г. на РС-Габрово и е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес по следните съображения: Удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго, като издаването му представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.А от Закона за администрацията, която общината осъществява на основание чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. При осъществяване на услугата по издаване на удостоверение за наследници, общината, представлявана от кмета или от определено от него длъжностно лице от общинската администрация не действа като гражданско-правен субект, равнопоставен на лицето, поискало осъществяването на административната услуга по реда на чл.11, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012г. Когато общината издава удостоверение за наследници, в което е вписано като наследник име на лице, за което заявителят твърди, че не попада в кръга на наследниците на наследодателя му, не е налице гражданско-правен спор между наследника и общината. По тази причина надлежният ред за защита на наследника не е предявяването на иск по чл.124, ал.1 ГПК, а оспорването по административен ред.

Съставът на Върховния касационен съд счита, че чрез формулирания правен въпрос: „Кой е пътят за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници?“ се иска разясняване относно законовата възможност, чрез която наследник може да защити правата си ако в удостоверението за наследници е вписано лице, за което липсват категорични данни, че е наследник на същия наследодател и не може да бъде надлежно индивидуализирано.

В посоченото от касаторите Определение №2081 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2016 г., е прието, че волеизявлението относно фактите и обстоятелствата с правно значение, които са обективирани в удостоверителния документ, съставляващи неговото съдържание, може да се оспори само по административен ред. В този смисъл е нормата на чл. 81, ал. 2 АПК, която изрично регламентира, че по административен ред може да се оспори и съдържанието на документ. Т.е. според ВАС съдържанието на издадено удостоверение за наследници доколкото представлява удостоверителен административен акт може да се оспори само по административен ред, но не и по съдебен на осн. чл. 159, ал.1 АПК.

Предвид което Върховният касационен съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: „Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?“.

Така поставеният от касаторите, и уточнен от съда въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се има предвид и това, че не се установи практика на ВКС, която да обхване всички правни проблеми, които се поставят по настоящото дело и които могат да бъдат от значение и по други подобни дела. При това следва да бъде съобразено и становището, изразено в определение №663 от 17.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 485/2011 г., IV г. о., ГК.

При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса в размер на 25 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване решение №147/12.07.2023г. по в. [населено място] №20234200500196 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Габрово.

Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.