О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2656

гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Ф. В. ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4852 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. С., ЕГН: [ЕГН], срещу Решение № 165 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 227/2023 г. на Окръжен съд – Сливен, с което след частична отмяна на Решение № 245/27.03.2023 г. по гр. д. № 4857/2022 г. по описа на РС – Сливен, съдът е определил режим на лични отношения на бащата Т. Г. С. и детето Д. Т. С., ЕГН: [ЕГН].

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд неправилно не е предвидил възможност бащата и детето да бъдат заедно на рождените си дни, по време на училищните ваканции, както и през всички официални празници в страната. Счита за съществено процесуално нарушение отказа на съда да допусне съдебно-психологическа експертиза, която да установи когнитивната и емоционално-социална възраст на детето. Поддържа, че определеният от въззивния съд режим на лични отношения между бащата и детето, съобразно който той има право само веднъж месечно да взима детето с преспиване, за постановен в противоречие с висшия интерес на детето.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Д. С. Д. е подала отговор на жалбата, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, спорен пред който е бил единствено въпросът относно режима на лични отношения между бащата и детето, е приел за установено, че страните, родители на детето Д. Т. С., [дата на раждане] , са разделени от м. октомври 2020 г., когато майката и детето напуснали съвместно обитаваното жилище в [населено място] и се установили да живеят в [населено място], общ. Сливен, [улица]. С влязлото в сила Решение № 245/27.03.2023 г. по гр. д. № 4857/2022 г. на Районен съд – Сливен упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката Д. С. Д., при която е постановено да живее то на адрес - [населено място], общ. Сливен, [улица].

За да определи режима на лични отношения на бащата с детето, което към приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция е било на 2 години и половина, окръжният съд е посочил, че право и естествена потребност на всяко дете е да общува и с двамата си родители. По тази причина, стига да не съществуват обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето, режимът на личните отношения следвало да е съобразен с особеностите на всеки конкретен случай, за да се осигури в максимална степен възможност детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Този режим следвало да предоставя оптимална възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомага взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата.

Водейки се от тези принципи и факта, че бащата и детето, което е едва на две години и половина, живеят в отдалечени населени места – [населено място] и [населено място], общ. Сливен, въззивният съд счел, че следва да определи режим на лични отношения на бащата с детето, като всеки първи петък от месеца от 16.00 ч. до неделя до 18.00 ч. с преспиване детето да бъде при своя баща, а всяка трета събота от 09.00 ч. до 15.00 ч. бащата да има право на лични отношения с детето. Определил е още бащата да бъде с детето десет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, Коледните празници и Великденските празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден) всяка четна година детето да прекарва при майката, а всяка нечетна година - при бащата, с преспиване, а Новогодишните празници (от 10.00 ч. на първия официален почивен ден до 18.00 ч. на последния официален почивен ден) - всяка нечетна година детето да прекарва при майката, а всяка четна година - при бащата с преспиване, като е посочил, че във всички случаи бащата следва да взима детето от дома на майката в [населено място], общ. Сливен, [улица], и го връща отново в него.

Въззивният съд е приел, че при този режим пътуването на детето от дома на майката в [населено място], общ. Сливен, до дома на бащата в [населено място] ще е в светлата част на денонощието, което било по-безопасно и криело по-малко рискове от това в тъмната част на денонощието. При този режим според въззивния съд ще се избегнат и честите пътувания на детето, а на бащата ще се даде възможност да общува с детето през по-продължителен период в домашната среда на бащата и с неговото роднинско обкръжение. Посочил е още, че при промяна на обстоятелствата и при желание на родителите този режим може да бъде изменен, като се съобрази с потребностите и интереса на детето.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси, обобщени и прецизирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС:

1.Следва ли въззивният съд да постанови своето решение относно режима на лични отношения между детето и родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, след преценка на всички факти и обстоятелства и въз основа всички доказателства, събрани по делото, и след тяхната съвкупна преценка?;

2.“Длъжен ли е въззивният съд служебно да събира доказателства в производство, в което следва да се преценят интересите на ненавършилите пълнолетие деца?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 1/1974 г. – т. 2 и т. 5, както и Решение № 50179/07.10.2022 г. по гр. д. № 1012/2022 г., IV ГО на ВКС, Решение № 98/02.05.2019 г. по гр. д. № 4628/2018 г., IV ГО на ВКС, Решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г., III ГО на ВКС, Решение № 334/06.01.2016 г. по гр. д. № 2202/2015 г., IV ГО на ВКС, Решение № 54/16.02.2015 г. по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 140/10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 60286/11.01.2022 г. по гр. д. № 1395/2020 г., IV ГО на ВКС, Решение № 122/20.06.2022 г. по гр. д. № 2889/2021 г., III ГО на ВКС, Решение № 51/08.07.2020 г. по гр. д. № 4140/2019 г., III ГО на ВКС, Решение № 253/15.02.2019 г. по гр. д. № 5011/2017 г., IV ГО на ВКС, Решение № 110/22.05.2018 г. по гр. д. № 327/2018 г., IV ГО на ВКС, Решение № 35/12.03.2015 г. по гр. д. № 3585/2015 г., III ГО на ВКС (по първия въпрос) и в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 60279/10.01.2022 г. по гр. д. № 4000/2020 г., IV ГО на ВКС, Решение № 60208/03.12.2021 г. по гр. д. № 3523/2020 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 58 от 14.04.2019 г. по гр. д. № 2931/2018 г. на IV ГО, Решение № 240 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 414/2019 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 74 от 07.04.2016 г. по гр. д. № 4369/2015 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 312 от 10.09.2012 г. по гр. д. № 849/2011 г. на IV ГО на ВКС, Решение № 556 от 10.01.2011 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III ГО на ВКС, Решение № 7 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2427/2014 г. на III ГО на ВКС, и Решение № 135 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 6627/2014 г. на III ГО на ВКС (по втория въпрос).

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос по т. 1 от изложението се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираните от касатора и служебно известните на състава Решение № 54 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО, Решение № 39 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г., IV ГО, Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 763/2019 г., III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2022 г., III ГО, Решение № 60195/01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2021 г., III ГО, Решение № 59/17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г., IV ГО. В тези съдебни актове се съдържа отговор на постановения от касатора въпрос - съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства, поотделно и в съвкупност, и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 година. Преценката на всички правнорелевантни факти, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Вторият от въпросите в изложението е свързан с оплакването в касационната жалба за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в отказа на съда да назначи съдебно-психилогическа експертиза, която да установи когнитивната и емоционално-социална възраст на детето. Съгласно посочената от касатора съдебна практика и отговора на първия от поставените в изложението въпроси въззивният съд като инстанция по съществото на спора и в очертаните от въззивната жалба предели е длъжен да изложи своите съображения за основателността на предявения иск с оглед наведените от жалбоподателя оплаквания, доводи и възражения. Той е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. В случая не се касае за хипотеза, в която делото е останало неизяснено от фактическа страна, а и с доводи за фактическа необоснованост решението на първоинстанционния съд не е било обжалвано. От друга страна, касае се за оплакване за неправилност на въззивното решение, по която съдът се произнася едва, ако решението бъде допуснато до касационно обжалване – с акта по същество, а не в настоящата селективна фаза по критериите на чл. 280 ГПК. Ето защо не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС и хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, респективно не са налице данни за накърняване на най-добрия интерес на детето, за който съдът следи и служебно.

В обобщение касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 165 от 10.07.2023 г. по в. гр. д. № 227/2023 г. на Окръжен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН: [ЕГН], да заплати на Д. С. Д., ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С., [улица], сумата от 1300,00 лв. /хиляда и триста лева/, разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.