ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2863

Гр. София, 10.06.2024 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. гр. д. №4857 по описа на ВКС за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Д. Д., чрез процесуалния си представител адвокат И. Б., срещу решение №112 от 13.07.2023г. по в. гр. д.№125/2023г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е отменено решение № 96/10.03.2023г., постановено по гр. д.№800/2022г. на Кърджалийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Х. Д. Х., ЕГН [ЕГН], М. И. Х., ЕГН [ЕГН], „Е. У. ЕООД, ЕИК 203972636, представлявано от управителя си Е. У. /старо наименование „Бургас 1“ ЕООД/, Е. Х. Д., ЕГН [ЕГН], М. М. Ю. – М., ЕГН [ЕГН], С. А. С., ЕГН [ЕГН], че О. Д. Д.,ЕГН [ЕГН], е собственик на основание договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 338, т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, издаден на 02.06.1978г. на УПИ № ***, кв. *** по плана на [населено място] поле, общ.Кърджали, целият с площ 462 кв. м., като вместо него е постановено друго по същество, с което предявените искове са били отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният положителен иск за собственост бъде уважен.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по въпросите :

1.Следва ли при произнасянето на решението си съдът да извърши преценка на всички наведени от страните твърдения, правни доводи и представени доказателства, да ги обсъди и посочи кои от тях приема и цени и защо ;

2.Когато приема заинтересованост на някой от разпитаните по делото свидетели следва ли съдът да конкретизира тази заинтересованост в мотивите на решението си, да обсъди техните показанията и да обоснове, защо не им дава вяра.

В изложението е посочена задължителната съдебна практика и такава на тричленни състави на ВКС, в противоречие на която е постановено въззивното решение.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответниците по касация изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоинстанционият съд е сезиран с разглеждането на предявен от ищеца О. Д. Д. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, с който желае да бъде установено по отношение на ответниците Х. Д. Х., М. И. Х., „Е. У. ЕООД /предишно наименование „Бургас 1“ЕООД/, чрез управител Е. У., Е. Х. Д., М. М. Ю. – Д. и С. А. С., че ищецът е собственик на Урегулиран поземлен имот № ***, кв. ***по плана на [населено място] поле, общ. Кърджали с площ 462 кв. м, при граници: север УПИ ***, ***; запад - улица; юг - УПИ ***-общ и изток -УПИ ***.

По делото е било за установено за безспорно, че с н. а. № 338 от 02.06.1978 г., т. I, дело № 566/78 г. на Кърджалийски районен съдия, М. Д. Д. продал на брат си - ищеца О. Д. Д., дворно място от 480 кв. м., съставляващо парцел ***, пл.№ ***, кв.*** по дворищно-регулационния план на [населено място] поле, Кърджалийски окръг, който съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство СТЕ, е идентичен с описания в к. н.а. за собственост №5/09.08.2018 г., т.3, рег.№ 10726, н. д. № 401/2018 г., на нотариус с рег.№ 251 3 на НК, недвижим имот, съставляващ УПИ № ***,кв.*** по плана на [населено място] поле, общ. Кърджали, целият с площ от 462 кв. м.С този акт е било признато правото на собственост въз основа на давностно владение на ответниците Х. Д. Х. и М. И. Х..

Впоследствие Х. и М. Х. са продали имота на купувача „Бургас 1“ЕООД/понастоящем с наименование „ Е. У. ЕООД/, който от своя страна го е продал на ответника Е. Х. Д.. Купувачът Д. и съпругата му М.Д. са продали имота на ответника С. А. С..

Въззивният съд е приел още, че от анализа на събраните в производството доказателства се налага извода, че ищецът О. Д. и ответникът Х. Д. са еднокръвни братя, които имат за свой общ родител само баща си Д. Д./Д. Д./, но не и обща майка, а свидетелите И. Д., М. Д. и Д. Д. имат с ищеца О. Д. общи родители – майка и баща. Установено е още, че между ищеца и свидетелите И. Д., М. Д. и Д. Д.,от една страна и ответника Х. Д.,от друга страна, съществува стара вражда, датираща от 1974г., когато между последния и мащехата му, майка на ищеца и свидетелите, възникнал бой. Съобразявайки изложеното и с оглед необходимостта от разясняване на делото при максимална незаинтерисованост на свидетелите от изхода на делото, въззивният съд е счел, че за да отговори на поставения във въззивното производство въпрос, следва да кредитира показанията само на свидетелите без родство със страните, и като такива незаинтересовани от изхода на спора, а именно тези на св.С. Х. и св. Ф. Ю..От показанията на първия се установява, че той цял живот - от момента на раждането си през 1974г. и до преди три години живеел в [населено място] поле, на две улици от процесния имот, и че никога през това време не е виждал ищеца О. Д. в селото и не го познава.Свидетелят установява, че имотът, който той нарича нива, се намира в центъра на селото с площ около 500 квадрата, и в него няма застрояване.Същият граничил с двора, в който се намирала къщата на старата баба на страните, която била приятелка на бабата на свидетеля.Ответникът Х., когото познава добре, защото му бил учител, имал имота именно от тази баба Н..Свидетелят установил и че процесният имот не бил ограден и в него се влизало спокойно от страната на другия съсед О., както и че като деца, често влизали в двора да играя и да събират орехи, които Х. бил посял, както и че в този двор семейството на Х. сушало тютюна си.От показанията му се установява също, че Х. и М. заминали за Р.Турция през 1992г., от където през 2008г., той с притежавани от него микробуси докарал багажа им от [населено място].През 2009г. лично им занесъл 15-20 овошки - ябълки, праскови, които те засели в имота наред със съществуващите там орехи.През това време сем.Х. премахнали конструкцията на сушилнята за тютюн и започнали да засаждат в двора и зеленчуци.Свидетелят е завил, че не познава разпитаните свидетели - братя и сестра на страните, като предполага, че те са били някъде в чужбина и не са живели през цялото това време в селото.

Свидетелят Ф. Ю. установява, че познава страните в производството и техните братя-свидетели.Познава добре ответника Х., който бил учител в селото, още от 1974г., когато на една улица построили къщите си.Установява, че знае процесния имот като нива, която се намира близо до центъра на [населено място], с размери около половин декар, и със съседи - от едната страна къщата на бащата на страните Д., в която сега живеела мащехата на Х., а от другата страна съседа О..Имотът няма ограда.Заявява, че в този двор като тракторист, той носел обработвания от семейството на Х. и М. тютюн, тъй като там те имали сушилня за този тютюн, както и че те така ползвали мястото до 1991г., след която година заминали за Р.Турция.Свидетелят установява и, че семейството по здравословни причини се завърнало от там през 2008г.През време на тяхното отсъствие никой не ползвал имота.След завръщането им, пак започнали да го ползват, като го сеели с фасул и тикви, а и събирали от него орехите, които Х. бил посял.Свидетелят никога не е виждал ищеца О. да ползва този имот.Последният първоначално живеел в СССР, а сега в Англия.Свидетелят установява, че в годините никой не е пречил на Х. да ползва земята си и не е виждал О. да го гони от имота.В момента никой не ползва имота.

Въз основа на горното въззивният съд е приел, че ищецът О. Д. не е бил във владение нито лично, нито чрез своите братя и сестра, на процесния недвижим имот в претендирания от ответниците Х. и М. Х. период от 2008г. до 2018г., а и до настоящия момент.Установява се, че в този период пълноправното владение на имота, без противопоставяне от някого, се е осъществявало от ответниците –съпрузи, които го ползвали като свой, изтъквайки пред обществеността на [населено място] в лицето и на свидетелите, че имотът е оставен/ подарен на ответника Х. от неговата баба Н., тъй като последният останал от малък сирак и носел името на дядо си, нейния съпруг.Тези констатации, подчинени на цитираните законови норми водят до правния извод, че ищецът О. Д. е загубил в края на претендирания период - 09.08.2018 г., придобитото си въз основа на правна сделка през 1978г. право на собственост върху процесния имот, защото в периода 2008г. - 2018г. необезпокоявано, по давност, това право на собственост е било придобито от ответниците –съпрузи Х. и М. Х., чрез непрекъснато владение в продължение на 10години.

Така формираният извод, е мотивирал въззивният съд да приеме, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Свидетел е лице, което без да участва като страна по делото, следва да даде пред съда своите възприятия относно факти, които са част от предмета на доказване.По общо правило със свидетелски показания могат да се доказват всякакви факти, освен ако процесуалния закон е въвел определени ограничения.Разпоредбата на чл.172 от ГПК предвижда, че : „показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост“.Според константната съдебна практика на ВС и ВКС с доказателствена стойност се ползват и свидетелските показания на лицата по чл.172 от ГПК, като няма процесуална пречка решението да бъде основано само на тях, ако съдът е убеден, че те са достоверни/р.70-80-ОСГК, , Решение № 65 от 16.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о., решение № 194 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., II г. о., ГК и решение № 118 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о./.

С оглед на изложеното въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по втория въпрос, поставен от касатора, тъй като изводите на въззивния съд са в пряко противоречие с посочената съдебна практика.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112 от 13.07.2023г. по в. гр. д.№125/2023г. на Кърджалийския окръжен съд.

УКАЗВА на касатора О. Д. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 86.5/осемдесет и шест цяло и петдесет/лв., като в противен случай касационната му жалба ще бъде върната.

СЛЕД представяне на горния документ, делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение за насрочване на делото в открито заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: