Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Б. Йозгийт, чрез пълномощника адв.. Д, срещу решение № 7252 от 25.11.2019 г. по адм. д. № 6821/2019 г. на Административен съд София - град.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на АССГ е неправилно и противоречиво. Отправя се искане до Върховния административен съд да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да прогласи нищожността на Заповед № 5364з- 1919/16.06.2016г., издадена от Директора на Дирекция "Миграция", в частта, с която му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "Забрана за влизане на територията на РБългария за срок от 5 години". Касационната жалба се поддържа от пълномощника в проведеното с. з.

Ответникът - Директорът на Дирекция "Миграция", чрез пълномощника юрк.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба. Поддържа, че в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗЧРБ (ЗАКОН ЗЗД ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) /ЗЧРБ/ законодателят е посочил, че заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на АПК, а съгласно ал. 2, т. 2 и 3 на същия член, заповедите за налагане на забрана за влизане и експулсиране, подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК, като решението на съда е окончателно/изм. – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, но в една своя част е против съдебен акт, който, от една страна, не е неблагоприятен за лицето, а от друга - не подлежи на оспорване, поради което е частично недопустима.

С обжалваното решение съдът е отменил, по жалбата на Б. Йозгийт, [гражданин], Заповед №5364з-1919 от 16.06.2019 г. на директора...