Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите, гр. С., чрез процесуален представител, срещу решение № 4020 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 4806/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че не са налице всички кумулативно предвидени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Платеният адвокатски хонорар не е вреда. Иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Т. К 2007“ ЕООД, гр. С., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е уважил иска на „Т. К 2007“ ЕООД срещу Национална агенция за приходите за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като я е осъдил да заплати на ищеца сумата от 2030 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претенцията на дружеството е за имуществени вреди, претърпени във връзка с обжалваното и отменено наказателно постановление (НП) № F362374/22.12.2017 г. на директора на ТД на НАП - София. На основание чл. 180в, ал. 1 от ЗДДС на ищеца „Т. К 2007“...