Производство по чл.160, ал.6 от ДОПК и чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Драго - 2007“ ЕООД моли да бъде отменено решение № 20/08.01.2020 г. по адм. д.№ 2042/2019 г. на АС - Бургас, със което е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена молба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция „ОДОП“-Бургас, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл.218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас, с която е определен корпоративен данък за 2016 г. 4030,54лв с 858,80лв лихви, корпоративен данък за 2017 г. 148,80лв с 16,66лв лихви и данък по ЗДДС за м.9.2018 г. 3775,52лв с 94,16лв лихви.
Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Дружеството извършва дейност в магазин за плодове, зеленчуци и хранителни стоки. През 2016 г. дружеството е отписало задълженията си към две физически лица по предоставени заеми общо 40 305,35лв, без да осчетоводи приходи в този размер по сметка от група 70. На основание чл.46, ал.1 от ЗКПО в РА е увеличен финансовият резултат с тази сума, тъй като не са осчетоводени приходи в същия размер и не са налице условията на чл.46, ал.2 от ЗКПО да не се приложи чл.46, ал.1 от ЗКПО. Съдът е разгледал хипотезите на чл.46, ал.1, т. 1 – 6 от ЗКПО и СС 32 – Финансови инструменти и правилно е приел, че не е доказано кредиторите да са се отказали от вземанията си или да са ги опростили, както изисква чл.46, ал.1 т.4 от ЗКПО. В този смисъл е и заключението на вещото лице.
Допълнителният корпоративен данък е определен върху увеличението на финансовия резултат с 40 305,35лв. В заключението на вещото лице са посочени загубите от предишни години на дружеството. Вещото лице дава заключение, че 2013 г. е приключила със загуба от 52 740,16лв, от която са приспаданати през 2014 г. 15 575,35лв, а през 2015 г. са приспаднати 5099,78лв и за 2016 г. остава загуба за приспадане от 2013 г. в размер 32 065,03лв. Съгласно чл.70, ал.1 от ЗКПО данъчно задължените лица имат право да пренасят загуба, формирана по реда на тази част. Когато са избрали да пренасят данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години. Според чл.70, ал.2 от ЗКПО данъчно задълженото лице упражнява правото си на избор чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането й, през която лицето е формирало положителен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. От цитираните норми следва, че изборът да се приспада загуба от минала година се упражнява през първата година, в която е формиран положителен финансов резултат, който видно от заключението на вещото лице е упражнен с приспадане на част от загубата от 2013 г. през 2014 г. и 2015 г. Видно от стр.2 от РД на дружеството е съставен РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. по ЗКПО за 2013 – 2015 г. и по ЗДДС с резултат за внасяне на ДДС 5577,77лв. За да определи останалата за пренасяне данъчна загуба от 2013 г. вещото лице е работило по годишните данъчни декларации на дружеството и не е обсъдило цитираният РА, определящ задължения по ЗКПО за 2013 – 2015 г. Предвид чл.70, ал.1 от ЗКПО загубата задължително се пренася последователно до изчерпването й. След като е упражнено правото на пренасяне на загуба от минала година дружеството има право да извършва пренасяне до изчерпването на загубата. Съдът следваше да задължи ответника да представи цитираният в РД РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г., за да провери изводът на вещото лице относно размера на непренесената загуба от 2013 г. в периода 2014 – 2015 г. и остатъка за пренасяне през 2016 г. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка относно изчерпване на загубата от 2013 г. при пренасянето й през 2014 – 2015 г. Ако има непренесена загуба от 2013 г. предвид чл.70, ал.1 от ЗКПО тя следва да бъде намалена от установения в РА финансов резултат за облагане от 40 305,35лв.
Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА по ЗКПО за 2016г. и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане в тази част от друг състав. При новото разглеждане следва на основание чл.171, ал.4 от АПК съдът да укаже на ответника да представи РА № 02000216003020-091-001/04.10.2016 г. на ТД на НАП-Бургас, със данни за влизането му в сила.
В частта по ЗКПО за 2017 г. в жалбата до административния съд не са изложени доводи за отмяна на РА, липсва и искане за отмяна на акта в тази част, поради което решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА в частта, с която е определен корпоративен данък за 2017 г. 148,80лв с 16,66лв лихви ще следва да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
В частта по ЗДДС на основание чл.79, ал.1 от ЗДДС в РА е начислен данък върху добавената стойност в размер на ползвания данъчен кредит при придобиване на липсващи стоки, за които не са налице условията на чл.80, ал.2, т.3 от ЗДДС да не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит при придобиване на стоките. Съдът подробно е посочил необходимите документи за установяване на брак и фири в резултат от промяна на физико-химичните свойства на стоките в нормални размери, каквито по делото не са представени от жалбоподателя. В съдебното производство са представени протокол за брак и протокол за фира от 30.09.2018 г. и заповеди за провеждане на инвентаризация, за които на основание чл.181 от ГПК правилно съдът е приел, че следва да се приеме за достоверна дата датата на представянето им съдебно заседание – 15.10.2019 г. Съдът е обсъдил представените протоколи за брак и фира, липсващите данни за наличие на фирмени стандарти за допустим брак, липсата на разпореждане как да се постъпи с бракуваните стоки. В протокола за брак не са посочени причините за бракуване на стоките. Вещото лице е дало заключение, че в протокола за брак и фира няма данни за срока годност на стоките. Дружеството за 2018 г. е декларирало увеличение на счетоводния финансов резултат с 40 718,21лв, представляващи разходи от липси и брак на материални запаси. Съгласно чл.28, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. По чл.28, ал.3, т.2 и 3 от ЗКПО алинея 2 не се прилага, когато разходите се дължат на технологичен брак или промяна на физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; изтичане на срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери. След като дружеството в годишната си данъчна декларация не е приложило чл.28, ал.3 от ЗКПО обосновано съдът е приел, че липсите не се дължат на технологичен брак, промяна на физико-химичните свойства на стоките или изтичане на срока на годност на стоките по двата протокола.
Решението в частта по ЗДДС като правилно следва бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и 3, и чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20/08.01.2020 г. по адм. д.№ 2042/2019 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас в частта за определен корпоративен данък за 2016 г. 4030,54лв с 858,80лв лихви, а също и в частта за разноските.
ВРЪЩА делото на същия съд в тази част за ново разглеждане от друг състав.
ОБЕЗСИЛВА решение № 20/08.01.2020 г. по адм. д.№ 2042/2019 г. на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-02000218006579-091-001/09.05.2019 г. на ТД на НАП-Бургас в частта за определен корпоративен данък за 2017 г. 148,80лв с 16,66лв лихви и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.