О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4142

София, 17.09.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

А. Ц.

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1390/2025 год.Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК,

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Я. К. М. и Д. К. М., подадена чрез адв. М. Т., за допълване на решение № 326 от 17.06.2025г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1390/2025 г., в частта за разноските, с искане да бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер 2000лв. / по 1000лв., заплатени от всеки от тях/, както и 250,00 лева - пътни разходи във връзка с явяването в открито съдебно заседание, съобразно представения списък на разноските.

Ответникът по молбата – Г. Б., чрез процесуалния си представител адв. Б., взема становище за недопустимост на молбата.Посочва, че с молбата е поискано изменение на решението в частта за разноските, но предпоставки за такова не са налице, тъй като съдът изобщо не е присъдил размер, който да бъде променян. Счита, че молителите е следвало да поискат допълване на решението в частта за разноските, но такова искане не е заявено. Поддържа, че списък на разноските не му е връчван и не фигурира в електронното досие на делото, че не му е известно какви суми се претендират и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира, че молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна, при представен по делото списък на разноските, озаглавен „разходен лист“ и намиращ се на лист 158 от делото, в който фигурират и посочените в молбата суми.

Следва да се посочи, че за квалификацията на отправено до съда искане меродавно е не посоченото от молителя като цифрово или словесно изражение основание, а определеното от съда въз основа на фактическите обстоятелства, изложени и поддържани в обстоятелствената част на молбата, въз основа на които и същият обосновава претенциите си и заявява искането си. В случая, молителите са поддържали, че неправилно съдът е посочил в решението си, че не са заявили искане за присъждане на разноски, и неправилно такива не са им присъдени; че разноски им се дължат с оглед изхода на спора, своевременно са ги заявили и надлежно са ги удостоверили и искат да им се присъдят. Така изложените фактически обстоятелства и искането им, макар и непрецизно да са използвали термина изменение на решението в частта за разноските, вместо допълване на последното, обосновават извод, че заявените претенции са с правно основание чл.248 ГПК – да се допълни решението в частта за разноските, като им се присъдят сторените такива. Предвид изложеното не се обосновава извод за недопустимост на молбата по чл.248 ГПК.

Молбата е допустима, но частично неоснователна.

Върховният касационен съд е постановил по делото решение по чл. 303 ГПК, с което молбата на Г. Р. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр.2 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд № 463/ 28.03.2023г. по в. гр. д.№ 629/ 2022 г. е оставена без уважение. С решението си съдът не е присъдил разноски в полза на ответниците по молбата Я. К. М. и Д. К. М., приемайки, че същите не са претендирали такива.

В случая с оглед изхода на делото разноски на молителя Б. не се следват, но същата дължи сторените такива от ответниците по молбата. В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание процесуалният представител на Я. и Д. М. изрично е заявил искане да бъдат присъдени сторените разноски. В същото заседание е представил договор за преупълномощаване на адв. Т., ведно с договорите за правна помощ, сключени с Я. и Д. М., доказателства за заплатени от тях адвокатски хонорари в размери от по 1000лв., списък на разноските, озаглавен разходен лист, както и касов бон за заплатено от адвокатското дружество автомобилно гориво на стойност 105лв. Искане за присъждане на разноски е заявено и с отговора на молбата за отмяна, като към последния също са приложени договорите за правна помощ и платежни нареждания за изплатени адвокатски хонорари.

При тези данни съдът намира, че постановеното решение следва да се допълни, като в полза на молителите се присъдят сторените разноски за адвокатски хонорар в размери от по 1000лв. При съобразяване фактическата и правна сложност на спора, обема на извършената от процесуалния представител работа, така заплатените хонорари не са прекомерни. Разходите, сторени от М. за пътуване, следва да бъдат възстановени по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК лично на тях. Разходът за пътуване на адвоката обаче не съставлява съдебноделоводни разноски по делото и не може да се претендира на осн. чл. 78 ГПК, съответно и в производството по чл. 248 ГПК (в този смисъл съдебната практика, напр. решение № 192 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о. на ВКС). Довереник и доверител имат възможност при уговаряне на възнаграждението да предвидят неговия размер и с оглед предстоящите пътни и квартирни разходи. В случая няма доказателства нито Я. М., нито Д. М. да е направил разходи за пътуване във връзка с делото. Има доказателства за направен разход от процесуалния им представител. Действително в договорите за правна помощ всеки от тях се е съгласил да поеме транспортните разходи във връзка с делото, които са извършени от адвоката им. Липсват обаче доказателства същите да са изпълнили това задължение, поради което и искането за присъждане и на сумата 250лв. за транспортни разходи на процесуалния представител е неоснователно.

В заключение, молбата е частично основателна - само за сумата от 1000лв. в полза на Я. М. и за сумата 1000лв. в полза на Д. М..

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 326 от 17.06.2025г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1390/2025 г., като го ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 ГПК със следното:

ОСЪЖДА Г. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Я. К. М. с ЕГН [ЕГН] и на Д. К. М. с ЕГН [ЕГН] сумите в размер от по 1000 лв. на всеки от тях, представляващи сторени съдебноделоводни разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Я. К. М. и Д. К. М., за изменение на решение № 326 от 17.06.2025г. на ВКС, постановено по гр. д. № 1390/2025 г., в частта за разноските, чрез допълването му посредством присъждане допълнително на сума от 250 лв. пътни разноски за адвокат.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: