Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М.А, от гр. [населено място], чрез процесуалния представител, против решение № 149/23.01.2018 г. по адм. дело № 3271/2017 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗЛС-73/06.11.2017 г. на командира на военно формирование 34840-гр. К., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Касационният жалбоподател развива съображения за материална незаконосъобразност, Освен това развива защитна теза за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неспиране на съдебното производство до приключване на АНХД №629/2017 г. по описа на Районен съд Карлово по оспорване на наказателно постановление. Твърди, че в рамките на дисциплинарното производство административният орган не е доказал самостоятелно употребата на алкохол от служителя, а се позовал на направената от служителите на МВР проба с дрегер. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът командирът на ВФ – 34840, гр. К., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал.1 от АПК за оспорване на съдебния акт от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № № 149/23.01.2018 г. по адм. дело № 3271/2017 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлена като неоснователна жалбата на М.А, сержант, командир на 2 зенитно-ракетно отделение на зенитно-ракетен артелирийски взвод в 1 механизиран батальон, против заповед № ЗЛС-73/06.11.2017 г. на командира на военно формирование 34840-гр. К., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 243, ал. 1, чл. 245, ал. 2, вр. 242, т. 1 и чл. 244, т. 7, чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ (ЗАКОН ЗЗД ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗОВСРБ), чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 91 от Правилник за прилагане на ЗОВСРБ и т. 9.1 и т.9.2 от Заповед № ОХ-703/07.09.2016г. на министъра на отбраната на Р. Б и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ. Със същата заповед договорът за военна служба е прекратен, жалбоподателят е освободен от военна служба и от длъжност.

За да отхвърли жалбата съдът е приел от фактическа страна, че дисциплинарното нарушение е извършено. По делото е доказано, че на 07.09.2017 г. около 23,26ч. в гр. К. по ул.„Юмрукчал“ с посока на движение от № 34 към № 30, Анастасов е управлявал личното си МПС след употреба на алкохол, установено с техническо средство Дрегер, Alcotest 7510 с фабричен № ARBA 0091, отчело 0,514 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Служителят отказал да даде кръв за химичен анализ за изследване наличие на алкохол. Спазена е процедурата по установяване на нарушението, като командирът на военното формирование е назначил служебна проверка от комисия, същата е изготвила протокол рег. № 3-2203 от 27.10.2017 г. След приключване на проверката, командирът на военното формирование е провел беседа с Анастасов, запознал го със събраните доказателства - протокол рег. № 3-2207/30.10.2017г. за неизпълнение на заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната. От правна страна съдът приема, че е доказано виновно неизпълнение на служебни задължения от военнослужещия, вменени с т.3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната, основание за уволнение по чл.245, ал.2 от ЗОВСРБ.

Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите са длъжни да изпълняват уставите, нормативните и административните актове на органите за ръководство на отбраната, на длъжностните лица за управление на отбраната и на въоръжените сили, както и заповедите на командирите или началниците. С чл. 245 от ЗОВСРБ за уредени основанията за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". В ал.1 изчерпателно са изброени основания, при наличие на които органът по назначаване е длъжен да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание в условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" "може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина". С т.3 от заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната на Р. Б с цел обезпечаване изпълнение на разпоредбите на чл. 114, т.3 и т.4, чл. 115, ал.1, т.5, 6 и 7 от Устава за войсковата служба на Въоръжените сили на Р.България и с оглед необходимостта от прекратяване на случаите за нарушаване на войсковия ред и дисциплина в резултат на употребата на алкохол и наркотични вещества от военнослужещите в служебно и в извън служебно време и запазване престижа на военната служба, е забранено управлението на МПС от военнослужещите в служебно и извънслужебно време след употреба на алкохол. Изрично е посочено, че при установяване на подобно нарушение на съответния ред от компетентните за това органи, на военнослужещия се налага дисциплинарно наказание "дисциплинарно уволнение". Жалбоподателят е запознат със заповедта, което е видно от подписа му върху протокол от 13.11.2015 г. - л. 25.

Законосъобразно първоинстанционният съд приема, че заповед № ОХ-680/05.11.2010 г. на министъра на отбраната е израз на кадровата политика в армията, в правомощията на министъра (чл. 26, т.6 от ЗОВСРБ) и не въвежда ново основание за налагане на наказание, а определя управлението на автомобил след употреба на алкохол като "друго тежко нарушение" на служебната дисциплина по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Направено е с оглед еднаквото тълкуване и прилагане на закона от дисциплинарно наказващите органи и в изпълнение на принципите на законност по 4 от АПК, съразмерност по чл.6 от АПК и последователност и предвидимост по чл.13 от АПК. Вярно е, че чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗОВСРБ също предвижда дисциплинарното наказание „уволнение“ да се налага задължително в случаите, в които военнослужещият се яви на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, причинено от употреба на алкохол или от злоупотреба с наркотични вещества. Но ал. 2 на чл. 245 от ЗАВСРБ предвижда възможност за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и при други тежки нарушения на военната дисциплина. Законодателят е предоставил възможността на дисциплинарнонаказващия орган да прецени сам кога едно нарушение ще е достатъчно тежко по смисъла на чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ. Съгласно чл. 115 от Конституцията на Р. Б и чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди при упражняване на правомощията си. Предвид чл.137, ал. 4 от ППЗОВСРБ дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора за военна служба и да освобождават от военна служба. На основание чл.161, т.3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява на офицерските кандидати, сержантите отм. шините) и на войниците (матросите) със заповед на министъра на отбраната или на оправомощени от него длъжностни лица. В случая заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на договора за военна служба е издадена от оправомощено лице. Командирът на военно формирование 34840-гр. К. е упражнил чужда компетентност чрез делегиране, като тази компетентност съдържа и дискреционни правомощия. Упражняването на правомощие от орган, на когото е прехвърлена компетентност от горестоящия орган следва да бъде в съответствие при свободното усмотрение с волята на делегиращия орган. След като законодателят принципно е възложил на министъра на отбраната правомощието да налага наказание уволнение, то и в неговите правомощия е да определи кои дисциплинарни нарушения са "тежки" извън хипотезите на чл. 245, ал.1 от ЗОВСРБ, а оправомощеното лице по чл.161, т. 3 от ЗОВСРБ е обвързано с тази преценка при определяне вида на наказанието в условията на оперативна самостоятелност.

Налага се правен извод, че дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ се налага от дисциплинарнонаказващия орган и при наличието на следните кумулативно дадени предпоставки:1. употреба на алкохол независимо от количеството, 2.шофиране в работно или извън работно време и 3. установяване на тези факти по съответния ред от компетентните за това органи. Употребата на алкохол е установена по реда на ЗДвП с констативен акт № 116472 от 7.09.2017 г. - л. 20, като стойността на промилите има значение за ангажиране и на административно-наказателна отговорност, но не и за дисциплинарната отговорност. Поради това отказът на съда да спре съдебното производство до приключване обжалването на наказателното постановление с влязло в сила решение на съда не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да се отразило на правилността на първоинстанционното съдебно решение. По делото не е спорно, че служителят преди шофиране е изпил две бири.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149/23.01.2018 г. по адм. дело № 3271/2017 г. на Административен съд - Пловдив. Решението е окончателно.