Председателят на Върховния касационен съд обжалва Решение № 14243/22.11.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело № 7111/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 2 от Протокол № 23/06.06.2017 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет за отказ да се образува дисциплинарно производство спрямо И.Д – заместник-председател и председател на Гражданската колегия на Апелативен съд – София.
Ответниците - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет и И.Д, са на становище за правилност на обжалваното решение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.
1. Въпреки че ЗСВ не урежда изчерпателно предпоставките за допустимост на дисциплинарното производство, правомощието на колегията на ВСС да откаже образуването му е реципрочна на самата позитивна възможност и произтича както по аргумент за по-силното основание от правомощията да наложи или да отхвърли предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание – чл. 320, ал. 3, т. 1 и 2 ЗСВ, така и от изричното определяне в чл. 310,ал.2, т.5 ЗСВ на отказа за образуване на дисциплинарно производство като подлежащ на обжалване акт.
2. Предложението на председателя на ВКС за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия Дачев е основано на доклад за дейността на отдел „Защита на класифицираната информация“ по ЗСРС (ЗАКОН ЗЗД СПЕЦИАЛНИТЕ РАЗУЗНАВАТЕЛНИ СРЕДСТВА) и ЗЕС (ЗАКОН ЗЗД ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ) за 2015 г. и 2016 г. на Софийския градски съд, изготвен от зам.-председателите на съда. Твърденията са за допуснати нарушения във връзка с произнасяне по чл. 15, ал. 1 ЗСРС, т. е. при даването на разрешение за използването на специални разузнавателни средства.
а. Контролът и наблюдението на специалните разузнавателни средства е регламентиран в Глава четвърта „а“ ЗСРС. Той се осъществява от Националното бюро за контрол на СРС, което, при наличие на данни за неправомерно разрешаване прилагането на СРС, сезира Прокуратурата и уведомява ВСС и министъра на правосъдието – чл. 34е, ал. 6 ЗСРС.
б. ЗСРС предвижда специална компетентност, ред за установяване на нарушения при разрешаване прилагането на СРС, както и сезиране на ВСС, изключващи общия ред за проверка на правомерността на действията на съдиите в тази област. Позоваването от касатора на контролните функции на административния ръководител на съда е неоснователно, а качеството му и на ръководител на организационна единица по чл. 20, ал. 1 от ЗЗКИ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА КЛАСИФИЦИРАНАТА ИНФОРМАЦИЯ) би било правно важимо в хипотезата по ал. 5, а не относимата към случая ал. 6 на чл. 34е ЗСРС.
в. Следователно изводът на колегията на ВСС и на първата инстанция, че предложението за образуване на дисциплинарно производство е обосновано с резултати от проверка, която не е извършена от компетентен орган, е правилен. Без значение е дали в доклада е съобразена постъпила от Националното бюро информация, след като не са спазени условията и реда по специалния закон.
3. а. Пороците на акта, съдържащ констатации за дисциплинарни нарушения, са част от обхвата на преценката за надлежно упражняване на правомощието по чл. 312, ал. 1 ЗСВ. Независимо дали ще се приеме, че те засягат обосноваността или редовността на предложението за образуване на дисциплинарно производство, съществуването им е свързано с процесуалния въпрос за допустимостта на дисциплинарното производство, а не с елементите от фактическия състав на самата отговорност, който е материалноправен.
б. Данните, събрани при осъществената в противоречие със закона проверка, не могат да бъдат ценени при формирането на решение от дисциплинарнонаказващия орган относно наличието на предпоставките на отговорността на съдията. При тази изначална и еднозначна определеност на резултата от производството разглеждането на предложението за налагане на наказание по същество би било безпредметно.
При липсата на заявените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал.2, предл.1 АПК.
Предвид изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника Дачев за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е основателно в минималния му размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14243/22.11.2017 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на VI отделение, по адм. дело № 7111/2017 г.
ОСЪЖДА Върховният касационен съд, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗЗД АДВОКАТУРАТА), да заплати на адвокат Б.К от Софийската адвокатска колегия адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.