Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Образувано е по жалба от директора на Областна дирекция „Земеделие“/ОДЗ/-С. З, чрез процесуален представител, против Решение № 252/11.10.2017 г., постановено по а. д. № 286/2017 г. по описа на Административен съд –С. З.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отменена Заповед № ЧР-13-075/25.05.2017г. на директора на ОДЗ отм. а Загора с която, на основание чл. 107, ал. 1, т. 9, във вр. с чл.108 от ЗДСл, поради назначаването й без конкурс, е прекратено служебното правоотношение на Н.Г за длъжността „главен секретар“ в областната дирекция.

Недоволен от решението, директорът на ОДЗ го обжалва чрез процесуалния си представител. Развива доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли отмяна на решението и присъждане на разноски.

Ответникът – Н.Г,чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на АС отм. а Загора. Претендира за разноските пред касационната инстанция.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по касационната жалба, Върховният административен съд, състав на пето отделение, възприема изцяло установеното от фактическа страна от състава на АС отм. а Загора. То не се оспорва от касатора, въпреки заявения довод за необоснованост на решението. Фактически, предмет на касационната жалба са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна а обжалваното решение - правилно, и обосновано.

Първоинстанционния съд възприема следната фактическа обстановка:

С. З ЧР-13-089/31.08.2016г. на директора на ОДЗ отм. а З. Г е назначена, след проведен конкурс, на длъжността –Началник в ОДЗ отм. а Загора,Главна дирекция „Аграрно развитие“,Общинска служба по земеделие - гр. Г. за неопределен срок. С последвала заповед № ЧР-13-071/06.04.17г., на същия орган – жалбоподателката е преназначена на длъжността „главен секретар“ в ОДЗ отм. а Загора. С оспорената заповед служебното правоотношение на Горова е прекратено на основание чл.107,ал.1,т.9 ЗДСл - назначена е на длъжността „главен секретар“ без конкурс.

Доводът за постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон се мотивира с факта, че държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително.

Според състава на АС отм. а Загора, първоначалното назначаване Горова за държавен служител е въз основа на конкурс. За преназначаването й на длъжността „главен секретар“, при условията на чл.82 ЗДСл - липсва изискване същото да е предшествано от провеждане на конкурс, който да е задължителен. Касае се за преназначаване на друга длъжност в същата администрация, за което нормативната уредба не изисква провеждането на конкурс, поради което нормата на чл.107,ал.1,т. 9 е неприложима.

Правилен извод на съда, споделен от настоящият съдебен състав. Твърденията в касационната жалба са свързани с пороци в заповед № Чр- 13-071/06.04.2017 година на директора на ОДЗ, с която Горова е преназначена на длъжността „главен секретар“.

Същата обаче не е предмет на спора, влязла е в сила и е ирелевантно за разглежданият спор – отговаряла ли е Горова изцяло на законовите изисквания същата да бъде преназначена.

Единственото което е относимо е - имало ли е задължително изискване, преназначаването й да е се предхожда от конкурс. Л.­сата на такова изискване обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед, издадена на соченото основание.

При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По делото е направено искане от ответницата Горова за присъждане на направените от нея разноски по делото. С оглед изхода на спора то се явява основателно и доказано до размер на 400,00 лева, колкото са заплатени от нея, видно от представения Договор за правна защита и съдействие, Следва да бъде осъден касатора да заплати на ответника посочената сума за разноски за тази инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 252/11.10.2017 г., постановено по а. д. № 286/2017 г. по описа на Административен съд –С. З.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“- С. З да заплати на Н.Г от [населено място] сумата 400,00 (четиристотин) лева разноски по делото за касационната инстанция. Решението е окончателно.