Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби. Едната е на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), а другата на "М. П" ЕООД. И двете жалби са против решение №111 от 30.06.2017г., постановено по адм. дело №178/2016г. от Административен съд Кюстендил, но в различни негови части.
Жалбата на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е срещу тази част от обжалваното решение, в която по жалба на "М. П" ЕООД е отменена заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по раздел II, т.1-5 и т.7-9, и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за постановяване на административен акт в тази част при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В тази касационна жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания на чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорваната му част и оставяне в сила на обжалвания административен акт.
Жалбата на "М. П" ЕООД е срещу частта от обжалваното решение, в която е отхвърлена жалбата му срещу заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по раздел II, т.6. В тази касационна жалба се твърди неправилност на решението. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорвана от "М. П" ЕООД част и отмяна на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ и в тази й част със законните последици.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебния акт.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете касационни жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледани по същество съобразно чл.218 от АПК, касационните жалби са неоснователни.
С обжалваната от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ част от решение №111 от 30.06.2017г., постановено по адм. дело №178/2016г. от Административен съд Кюстендил, е отменена заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта й по раздел II, т.1-5 и т.7-9. С тези части е отказано финансиране на заявлението на "М. П" ЕООД в частта му, надвишаваща одобрените разходи по раздел I от заповедта, който отказ включва разходи за: т.1 – трактор марка KUBOTA, модел М8560 за сумата 27 594лв., т.2 – мулчер марка Berti, модел TA 200 за сумата 7 140лв., т.3 - отклоняваща секция с косачка марка Selvatici, модел Velox 2 за сумата 18 136лв., т.4 - дискова брана с валяк марка Selvatici, модел FRM 16D за сумата 29 617.60лв., т.5 - прикачна пръскачка марка Cima, модел Blitz 55 2P 1500 за сумата 10 220лв., т.7 - ротационен тилер марка Berti, модел Saturno 205 за сумата 22 711.68лв., т.8 - ротационен събирач на пръчки марка Berti, модел RotoFruit за сумата 35 449.60лв. и т.9 - бизнес план за сумата 9 093.44лв. За тази част съдът е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за постановяване на административен акт при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентност по място, време и степен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е счел обаче, че заповедта за отказа по т.1-5 и т.7-9 е издадена в нарушение на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като липсвали посочени фактически основания. Съдът е счел също, че отказът в заповедта по т.1-5 и т.7-9 противоречи и на материалния закон. В тази насока административният съд е разгледал подробно всяка от точките, по които е постановен отказ за частично финансиране. По посочените т.1-5 и т.7-9 от раздел II е приел, че за посочените активи по т.1-5 и т.7-8 /земеделска техника/ не е имало валидно определени референтни цени. Поради което административният орган неправилно извършил съпоставяне на предложените разходи с определените референтни разходи по реда на чл.32, ал.14 от Наредба №9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №9/. За тези разходи съдът е счел, че вместо с референтни разходи е следвало да се извърши сравняване на разходите с представени оферти по реда на чл.32, ал.12 от Наредба №9, като се избере най-ниската оферта. А по т.9 от заповедта
постановения от съда резултат е последица от установената незаконосъобразност на отказите по т.1-5 и т.7-8, тъй като разходът по т.9 представлява 5% от допустимите разходи. Обжалваното решение в тази му част е правилно.
Установява се по делото, че по т.1 – за трактор марка KUBOTA, модел М8560, т.2 – за мулчер марка Berti, модел TA 200 и т.5 – за прикачна пръскачка марка Cima, модел Blitz 55 2P 1500 от процесната заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителен директор на ДФЗ, няма валидно определени референтни цени. Така е, защото административният орган е приел, че има определени референтни цени въз основа на представени оферти от „КББГ“ ЕООД, „Иновекс груп“ ЕООД и „А. Ф. К“ ЕООД. От тези дружества обаче по делото са представени три удостоверения, според които тези дружества не са предоставяли оферта с референтна цена в посочения период на нейната валидност. Удостоверенията са редовно връчени на изпълнителен директор на ДФЗ и не са оспорени от същия. Съобразно това удостоверенията не може да не бъдат съобразени от съда. А те категорично оборват наличието на определени референтни цени. При липса на условията по чл.32, ал.14 от Наредба №9, законосъобразно административния акт е отменен и са дадени указания от съда за приложение на чл.32, ал.12 от Наредба №9. Обжалваното решение е правилно в тази му част, поради което следва да бъде оставено в сила.
Относно т.3 - отклоняваща секция с косачка марка Selvatici, модел Velox 2; т.4 – дискова брана с валяк марка Selvatici, модел FRM 16D; т.7 – ротационен тилер марка Berti, модел Saturno 205 и т.8 – ротационен събирач на пръчки марка Berti, модел Roto – Fruit. От събраните по делото доказателства също не е установено наличието на определени референтни цени. За подобна земеделската техника е имало одобрени референтни цени. Но тя е за други марки и модели, без изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” да е ангажирал доказателства, че тази земеделска техника е с идентични функционални характеристики. В подкрепа на това е и представената към експертизата извадка от сайта на Държавен фонд “Земеделие”, в която референтните цени са посочени много конкретно, с описани марки, модели и различни технически характеристики на земеделската техника. Затова правилно административният съд е приел, че не са били налице условията по чл.32, ал.14 от Наредба №9. Законосъобразно административния акт е отменен и в тази му част, като са дадени указания от съда за приложение на чл.32, ал.12 от Наредба №9.
По т.9 от процесната заповед постановения от съда резултат е последица от установената незаконосъобразност на отказите по т.1-5 и т.7-8, тъй като разходът по т.9 представлява 5% от допустимите разходи. Обжалваното решение е правилно и в тази му част, поради което следва да бъде оставено в сила.
Следва да се посочи, че настоящия касационен състав не споделя изводите на административния съд за немотивираност на оспорвания административен акт. В процесната заповед се посочени фактически и правни основания за нейното издаване, като същите са и подробно обсъдени от съда при произнасянето му по съществото на спора. Затова няма нарушение на чл.59, ал.2 от АПК. Това обаче не се отразява на правилността на съдебното решение като краен резултат предвид развитите в предходните абзаци мотиви. По касационната жалба на "М. П" ЕООД.
С обжалваната от "М. П" ЕООД част от решение №111 от 30.06.2017г., постановено по адм. дело №178/2016г. от Административен съд Кюстендил, е отхвърлена жалбата му срещу заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по раздел II, т.6. За да постанови този резултат съдът е съобразил, че неодобрените разходи с процесната заповед са за прикачна цистерна за вода с помпа за зареждане/разреждане марка Farmix, модел FW3 с проектна цена 31 000лв. Съдът е счел, че законосъобразно административният орган е счел, че този разход е недопустим за финансиране, тъй като с т.6 от издадената на основание чл.35 от Наредба №9 заповед №РД 09-213/27.03.2015г. на министъра на земеделието и храните, са изключени разходите, свързани с инвестиции за напояване, какъвто е посоченият разход.
Обжалваното решение в тази му част също е правилно.
Неоснователни са оплакванията на "М. П" ЕООД в касационната му жалба, че прикачната цистерна за вода с помпа за зареждане/разреждане щяла да се използва за пренасяне на вода, която да се използва за пръскане и почистване на прикачния инвентар и гумите на трактора. Доводите на "М. П" ЕООД са неоснователни, тъй като в случая е от значение предназначението на техниката. Освен това със заявения от "М. П" ЕООД инвестиционен проект цистерната за вода не е заявена с посоченото в касационната жалба предназначение. И е недопустимо това предназначение да се установява от доставчика на техниката „И. М“ ЕООД при това едва в хода на съдебното производство. С оглед на това първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че посоченият разход е недопустим за финансиране на основание чл.35, ал.2 от от Наредба №9.
Предвид неоснователността и на двете касационни жалби и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, са неоснователни исканията и на двамата касатори за присъждане на разноски за производството.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №111 от 30.06.2017г., постановено по адм. дело №178/2016г. от Административен съд Кюстендил, в частта, в която е отменена заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по раздел II, т.1-5 и т.7-9, и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за постановяване на административен акт в тази част при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №111 от 30.06.2017г., постановено по адм. дело №178/2016г. от Административен съд Кюстендил, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "М. П" ЕООД срещу заповед №03-РД/86 от 19.01.2016г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта по раздел II, т.6.
О. Б. У. искането на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за присъждане на разноски.
О. Б. У. искането на "М. П" ЕООД за присъждане на разноски. Решението е окончателно.