Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 2093 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7879 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2016 г. С него НАП е осъдена да заплати на „К. К“ АД сума в размер на 860,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с Ревизионен акт № Р-22221715007744-091-001 от 26.04.2016 г., отменен частично с Решение № 1191 от 18.07.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) при Централното управление (ЦУ) на НАП и НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 385,00 лв., представляваща разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че договорът за правни услуги от 04.05.2016 г. и ревизионният акт не се намират в отношение на обуславяща причина и следствие. Разноските за адвокатското възнаграждение в хода на производството по обжалване по административен ред на ревизионния акт, според касационния жалбоподател, не са пряка и непосредствена последица, свързана с отмяната му като незаконосъобразен и в този смисъл нямат характер на вреда по смисъла на чл. 17, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Според касационния жалбоподател съдът неправилно се позовал и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия. Аргументира се, че „К. К“ АД не доказал настъпването на имуществени вреди, тъй като платената сума за правна помощ на адвокат не следвало да се третира като вреда, доколкото не води до намаляване на патримониума на дружеството, тъй като срещу нея то е получило уговорената правна услуга. Разходът на дружеството за адвокатско възнаграждение не бил в резултат на административна дейност, както е приел съдът. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена.
Ответникът „К. К“ АД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебно заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва жалбата, а по същество иска обжалваното решение да остане в сила. Представя писмени бележки по съществото на спора. Претендира сторените разноски по представен списък и доказателства за извършването им.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК . Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, по която спор няма, съдът направил извод за основателност на предявената от настоящия ответник по касация искова претенция. Приел, че единственият път за обезщетяване на разноските, направени в хода на производството по обжалване на ревизионен акт по административен ред е този на исковото производство. Съдът дал положителен отговор на въпроса относно наличието на причинно – следствена връзка между незаконосъобразния ревизионен акт и направените от „К. К“ АД разноски за адвокатска защита въпреки, че правната помощ не е задължителна и възнаграждението се изплаща въз основа на договор с адвоката. Взел предвид, че съгласно предвидения в ДОПК ред, обжалването на ревизионния акт по административен ред е задължителна предпоставка за оспорването му по съдебен ред. Доколкото правото на защита и правна помощ е конституционно скрепено и като се позовал на чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съдът приел, че упражняването му не може да се тълкува единствено като акт на свободна воля. Мотивирал се, че за да са ефикасни средствата за защита, те не следва да бъдат ограничавани по никакъв начин и в нито един момент. В този смисъл приел, че адвокатската защита, разноските за която не се обезщетяват не може да се приеме за ефикасно вътрешноправно средство за защита. Наред с това, изразил становище, че ревизионният акт в случая създава единствените условия, които пораждат вредата – ако не е издаден ревизионният акт, не е следвало ангажирането на адвокатската защита. Предвид това е направил извод, че ревизионният акт и договорът за правни услуги, респективно платеното по него адвокатско възнаграждение са в отношение на обуславяща причина и следствие. Приел, че ревизионният акт служи като единствено фактическо основание за извършването на разходите за правни услуги. Позовал се и на аналогичните аргументи, които се съдържат в цитираното по – горе тълкувателно решение. Съдът взел предвид уговорките съгласно договора и съобразил, че отменената част от ревизионния акт представлява 55,14 % от целия материален интерес, като в съответствие с договора е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 860,40 лв., платено по банков път, представляващо 55,14 % от пълния размер на уговореното възнаграждение. В допълнение посочил, че този размер се явява под минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения съдът уважил предявения иск и присъдил разноски в полза на ответника по касация в размер на 385,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. Решаващият орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, издал решението, с което частично е отменен ревизионният акт, е административен орган, действащ в изпълнение на нормативно възложени задължения. Това по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност във фазата на административното обжалване. В този смисъл определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт.
Както се посочи, страните нямат спор по фактите – налице е ревизионен акт, отменен частично във фазата на административното обжалване. Производството по оспорване на ревизионния акт в конкретният случай се е развило по реда на ДОПК, като е приключило във фазата на оспорването по административен ред. В глава осемнадесета на ДОПК "Обжалване на ревизионния акт по административен ред", в която систематично място имат разпоредбите на чл. 152 - чл.155 няма норма, която урежда въпроса с разпределението на понесените от страните разноски. Разпоредбата на чл. 161 ДОПК, на която се позовава касационният жалбоподател има своето систематично място в глава деветнадесета "Съдебно обжалване на ревизионния акт" и предвижда, че на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция, съразмерно уважената част на жалбата, като съдът е в правото си да редуцира тези разноски при определени предпоставки. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК за неуредените в кодекса въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК (Г. П. К) (ГПК). В АПК въпросът с разноските в административното производство също не е уреден. В глава шеста "Оспорване на административните актове по административен ред" този въпрос изобщо не е засегнат. В глава пета „Издаване на административни актове“, раздел първи "Индивидуални административни актове", с разпоредбата на чл. 47, ал. 2 е предвидено на лицата по чл. 44, ал. 3 от същия кодекс да "се признават пътни и други разходи" от органа, водещ производството, преди издаване на акта по нормативи, определени от министъра на финансите. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 6 АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа и разпореждане относно разноските. Това задължава административния орган при издаването на административния акт да обобщи направените до момента разноски от участващите в производството страни и да ги разпредели съобразно факта по чия инициатива или по чия вина са предприети съответните процесуални действия. Налице е законова празнота и в ДОПК и в АПК относно понесените от страната разноски в това производство. Издаденото решение на директора на Д "ОДОП" - София не съдържа разпореждане относно разноските. За страната в оспорването по административен ред съществува единствено възможността да претендира като претърпени вреди направените разноски по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗНАП (ЗАКОН ЗЗД НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗЗД ПРИХОДИТЕ) (ЗНАП), съгласно който агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, а съобразно ал. 2 от същия член обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия по ал. 1 може да се искат след тяхната отмяна.
Обоснован на приобщените по делото доказателствата и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: 1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред - налице е ревизионен акт, който е частично отменен по предвидения в закона административен ред от горестоящия орган - директор на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, като е установена неговата незаконосъобразност в отменената му част; 2. вреда от такъв административен акт в размер на платеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на акта по административен ред съразмерно на уважената част от оспорването и 3. причинна връзка между отменения незаконосъобразен ревизионен акт и настъпилия вредоносен резултат.
По предписанието на чл. 4 ЗОДОВ държавата, в лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Доколкото вредата може да произтича по принцип от намаление на имуществото на едно лице, то в случая е налице претърпяна вреда от страна на „К. К“ АД, произтекла от платеното адвокатско възнаграждение. Видно от датата на приложеното по делото преводно нареждане (28.07.2016 г.) преводът е извършен след приключването на производство по оспорването на ревизионния акт по административен ред, което е в съответствие с уговорено в приобщения към доказателствата договор за правни услуги от 04.05.2016 г. В раздел трети, чл. 5 от договора е уговорен срок на плащане и този срок е спазен. Затова заплатената сума от 860,40 лв. за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от отменен незаконосъобразен административен акт. По изложените съображения оплакванията в обратен смисъл, направени в касационната жалба са неоснователни.
Ето защо, обжалваното решение е правилно и като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора в касационното производство, на ответника по касация се следва присъждането на своевременно поисканите разноски за процесуално представителство и защита пред настоящия съд в размер на 360,00 лв. съобразно представените доказателства и приложения списък за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2093 от 30.03.2017 г., постановено по адм. д. № 7879 по описа на Административен съд София - град за 2016 г.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „К. К“ АД, с ЕИК 203651153 сума в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лв. за сторените разноски в касационното производство. Решението не подлежи на обжалване.