Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С.Ф в качеството му на полицейски инспектор при 01 РУ при ОД на МВР - Благоевград против решение № 1454 от 28.10.2016 г. по адм. дело № 228/2016 г. на Административен съд - Благоевград. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - С.А, не е изразил становище по същата.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното:

С обжалваното решение Административен съд - Благоевград е обявил нищожността на разпореждане от 15.04.2016 г., издадено от полицейски орган - С.Ф, полицейски инспектор при 01 РУ на МВР - Благоевград в частта по т. 2 и отменил разпореждането в останалата част по т. 1, 2, 4 и 5.

Съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства:

На 31.03.2016 г. е сключен договор за наем между М.З, в качеството й на наемодател и жалбоподателя (сега ответник по касация) С.А, в качеството на наемател на апартамент, находящ се в гр. Б.д, за срок от една година.

На 15.04.2016 г. М.З депозирала жалба вх. № УРИ 1899-90-1858/15.04.2016 г. до началника на 01 РУ при ОД на МВР - Благоевград с искане за освобождаване на жилището й. На същата дата С.А е дал обяснения пред полицейския инспектор.

С оспореното разпореждане от 15.04.2016 г. полицейският инспектор, на основание чл. 64 от ЗМВР (ЗАКОН ЗЗД МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ), в изпълнение на възложените му функции по преписка № 189900-1858/15.04.2016 г. е разпоредил на С.А следното: 1. Да не се нарушава общественият ред. 2. Да не влиза в спор и саморазправа с М.З.

3. В...