Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационните жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП – гр. П., ул. „Скопие“ № 106 и А.Ч, осъществяващ търговска дейност като ЕТ „МИ ТА 2002 – А.Ч“ със седалище и адрес на управление: гр. П., ул."Б. С " № 5 /съдебен адрес: гр. П., ул. „Победа“ № 31, ет. 2/, подадена чрез процесуалния му представител адв. И.Й, против решение № 1868/03.11.2017 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 124/2017 г.

С касационна жалба на директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив се обжалва решението на Пловдивския административен съд в частта му, в която е отменен ревизионен акт /РА/ № 161205116/10.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, относно установените с задължения на ревизираното лице А.Ч във връзка с осъществяваната от него дейност като ЕТ „МИ ТА 2002 – А.Ч“ за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 926.38 лв. и лихва 378.11 лв. и за 2008 г. в размер на 760.84 лв. и лихва 208.72 лв., както и в частта, в която е изменен РА като допълнително установеният с него ДДС е намален от 27 287.47 лв. на 10 555.92 лв., а прилежащите лихви от 15 398.70 лв. на 5 157.31 лв. С доводи за неправилност поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменително касационно основание по чл. 209, т.3, предложение първо АПК, се претендира отмяна на решението в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение общо за две инстанции в размер на 3 757.62 лв. Според касатора неправилен е изводът на съда, че не по всички процесни фактури е доказано осъществяването...