Произвоството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС), чрез процесуалния му представител юрисконсулт М.В, против решение № 449 от 23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 3715/2016 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 39 състав, с което е отменен негов отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № 94-00-066 от 02.02.2016 г. и преписката е върната за произнасяне по заявлението, подадено от С.Т, с цитиран номер, съобразно указанията по тълкуването и приложението на ЗДОИ (ЗАКОН ЗЗД ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ), дадени в мотивите на съдебното решение.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че търсената с процесното заявление информация има характер на служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, тъй като за да отговаря на легалната дефиниция за служебна информация същата следва да е събрана, създадена и да се съхранява от органа, във връзка с изпълнението на неговите правомощия. ВСС няма правомощия относно организацията на достъпа до дела в адвокатските стаи на съдилищата, информация относно който достъп и свързани с него искания е поискана с процесното заявление за достъп до обществена информация.
От друга страна се сочи, че оспореното писмо няма характер на решение или отказ за предоставяне на обществена информация, а с него заявителят е уведомен, че заявлението му е оставено без разглеждане, т. е. съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Освен това жалбата е недопустима и поради липса на правен интерес за заявителя, тъй като от данните по делото става ясно, че същият е подал заявление...