Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е.Д срещу решение № 1635 от 07.02.2018 г., постановено по административно дело № 10361/2017 г. от Върховния административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решението по т. 4 от протокол № 32/26.07.2017 г. от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неправилно приложение на материалния закони и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваното решение на ВСС бъде отменено. Твърди се и недопустимост на решението, което се обосновава с твърдението, че в съдебното решение е са изложени мотиви, които не са възприети от съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. При това е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Като такива нарушения се сочат и приемането, че обжалваното решение не е мотивирано, а е прието, че мотивите се съдържат в заповедта на Председателя на Софийски градски съд (СГС), както и необсъждане на изложеното от член на ВСС на проведеното заседание, на което е постановено обжалваното от него решение. Като материална незаконосъобразност на решението се сочи, че неправилно съдът не е отчел факта, че на проведеното на 02.05.2017 г. открито съдебно заседание по ч. н.д. 1372/2017 г. по описа на СГС е присъствал Началникът на затвора, който е възприел лично постановения съдебен акт, но не е предприел действия по изпълнението му, а наличието на протокол не е предпоставка за изпълнението на определението за предсрочно условно освобождаване. Посочените доводи са доразвити в представените по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора.
Ответникът – Съдийска колегия на Висш съдебен съвет (СКВСС), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – Административния ръководител – Председател на СГС не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд (ВАС), Петчленен състав – II-колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:
Обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентния съд, след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт от страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Наведеният в касационната жалба довод за недопустимост на същото е неоснователен. Предмет на проверка за законосъобразност пред тричленния състав на ВАС е решението на СКВСС, с което е потвърдено наложеното със заповед № РД-08-2845/13.07.2017 г. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал.1, т.1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) „забележка“ на Е.Д – съдия в СГС. Доколкото, съгласно установената практика на ВАС, като мотиви на това решение се считат изложените съображения от членовете на СКВСС на заседанието, на което е постановено решението, а от съдържанието на протокола не се установява същите да са възприели становището на предложението на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с Инспектората към ВСС“ към СКВСС, обсъдено на заседанието на 19.07.2017 г.
При това правилно съставът приема, че наложеното наказание е както за допуснатото от магистрата нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2, предл. 2 и предл. 3 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) – бездействие, което неоправдано забавя производството по н. ч.д. 1372/2017 г. по описа на СГС 16-ти състав, така за това, че с това е накърнен престижа на съдебната власт.
При извършената проверка предвид наведения довод за допуснато от тричленния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила такива не се установяват.
Неоснователни са и наведените доводи за неправилно приложение на закона.
Обосновани и правилни са изводите в обжалваното решение, че актът е постановен от компетентния орган и в предвидената от закона форма. Обстоятелството, че не е подложен на обсъждане поставен от член на състава на СК ВСС въпрос, свързан с приложението на норми на наказателното право не води до обратен извод. Същият е направил две реплики, като с първата е изразено становището на този член по повод изразено такова от друг по отношение на постановено от ВАС тълкувателно решение, касаещо дисциплинарната практика на ВСС, което не намира приложение в конкретния казус, а с втората е поискано да се изясни кога е моментът в който влиза в сила определението, което е постановено на 02.05.2017 г., но е подписано на 15.05.2017 г. и съответно влизането му в сила, което обаче е въпрос на законодателна уредба. В случая следва да бъде съобразен факта, че с изключение на становището на този член останалите приемат, че в случая фактите са установени – протоколът не е подписан в деня на съдебното заседание и до влизане в сила постановеното определение, при което е изпълнено едва 5 дни по-късно, като са налице изложени становища, както за това, че в случая следва да бъде потвърдена заповедта, така и становища, че в случая дисциплинарната отговорност на магистрата не следва да бъде ангажирана, което е намерило изражение и в проведеното гласуване.
Неоснователен е наведеният довод, че при отсъствие на член на СКВСС е невъзможно да са гласували 12 члена, като според касатора това е пълният състав на колегията, което обаче не намира опора в разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗСВ.
Противно на твърденията в жалбата настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за безспорност на установената фактическа обстановка пред административния орган е правилна. От събраните доказателства еднозначно и безпротиворечиво се установява, че с подлежащо на обжалване по реда на Глава 22 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) протоколно определение от 02.05.2017 г., по н. ч.д. №1372/2017 г. по описа на СГС магистратът е постановил условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното на С.С с влязла в сила по н. о.х. д. 1402/2014 г. по описа на СПНС наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 г., осем месеца и 27 дни. От съдържанието на протокола се установява, че съдебното заседание е приключило в 12,10 часа на същия ден, като няма спор по въпроса, че протоколът е подписан от магистрата едва на 15.05.2017 г., въпреки изготвянето му на същия ден от съдебния секретар. При това правилно административният ръководител приема, че в случая магистратът е нарушил служебните си задължения, произтичащи от чл. 311, ал. 2 НПК, доколкото няма спор по делото, че определението е влязло в сила поради необжалването му на 10.05.2017 г., но не е могло да бъде изпълнено поради липсата на годен за изпълнение съдебен акт, предвид разпоредбата на чл. 131 НПК.
Наведеният от касатора довод, че в случая е налице неизпълнение от страна на затворническата администрация и на прокурора при липсата на изготвен по реда на НПК протокол, който да удостовери наличието на постановения съдебен акт буди недоумение, като непочиващ на законова разпоредба. Възприемането на тезата поддържана от касатора, че е достатъчно произнасянето устно в съдебно заседание на съдебен акт, необективиран в писмен такъв, с който се постановява вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ или както е в случая за освобождаване от изтърпяване на влязла в сила присъда водят до извод за грубо непознаване и съответно неспазване на императивни разпоредби на НПК.
Следва да бъде посочен и факта, че дори да се приеме защитната теза на касатора, че не е имал фактическа възможност да подпише протокола, изготвен от секретаря в деня на заседанието, тъй като на 04.05. и 09.05.2017 г. е участвал в съдебни заседания, а от 10 до 12 май 2017 г. е бил в командировка (за което по делото липсват доказателства) липсва разумно обяснение за неподписването му в тези дни, а още по-малко на 05.05.2017 г., за който ден не се твърди такава ангажираност.
Ето защо правилно е прието в обжалваното решение, че касаторът с деянието си, изразено в бездействие е извършил описаните в заповедта на Председателя на СГС и негов административен ръководител потвърдена с решението на СКВСС дисциплинарни нарушения, за което му е наложено предвиденото в закона наказание. Решението е обосновано.
Тричленният състав е събрал относимите към спора доказателства, правилно е установил релевантните за спора факти, а изводите му са подробно аргументирани.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав при Втора колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1635 от 07.02.2018 г., постановено по административно дело № 10361/2017 г. от Върховния административен съд, Шесто отделение. Решението е окончателно.