Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Х. Юнес, непълнолетен гражданин на Ирак, действащ със съгласието на баща си Т. Юнес, против решение № 3760 от 06.06.2017 г. по адм. дело № 4039 по описа за 2017 г. на Административния съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 7686 от 31.03.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с цел да му бъде предоставен бежански статут или хуманитарен такъв.
Ответникът по жалбата - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, чрез пълномощника си юрк.. Ч, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Административния съд София - град, е отхвърлена жалбата на Х. Юнес, непълнолетен гражданин на Ирак, действащ със съгласието на баща си Т. Юнес - гражданин на Ирак, против решение № 7686 от 31.03.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т.4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е намерил за правилен извода на административния орган за липса на основания за прилагане на хуманитарен статут и статут на бежанец спрямо чужденеца по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.
Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е счел, че при издаването на оспорения административен акт, административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Ирак справка вх. № МД – 1520/19.12.2016г. съдът се е мотивирал, че към момента ситуацията в Ирак не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец.
Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София -град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.
Правилни са изводите на АССГ за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. На основание чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Съдът правилно е приел, че липсват доказателства жалбоподателят да е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства спрямо него.
Не се установява в страната си по произход Х. Юнес, непълнолетен гражданин на Ирак, действащ със съгласието на баща си Т. Юнес да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е налице риск от такова преследване. Същият не се е занимавал с политическа дейност и не твърди да е членувал в партия. Пред административния орган и в хода на съдебното дирене пред съда не са представени доказателства за наличието на опасност за лицето в описания по – горе смисъл поради роднински връзки, семейно положение или статут на членовете на семейството му, който може да доведе до настъпване на значими за производството вредоносни за лицето, търсещо закрила последици. Поради това не може да се приеме, че е налице някоя от визираните в ал. 1 на чл. 8 от ЗУБ хипотези. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на чужденеца.
За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН /ВКБООН/ и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО.
Обосновани и правилни са изводите на пъвоинстанционния съд за актуалното състояние в страната Ирак, от която е видно, че в страната по произход на чужденеца не е налице въоръжен конфликт. В точка 40 от решение по дело № С-465/2007 на СЕС е предвидено, че при оценяването на молбата за субсидиарна закрила се вземат предвид географският обхват на случаите на безогледно насилие и реална дестинация на молителя в случай, че той е изпратен обратно в съответната държава както става ясно от чл. 8, ал. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. Съгласно цитираната разпоредба на Директивата, при оценяване на молбата за международна закрила държавите – членки могат да решат, че кандидатът не се нуждае от международна закрила, когато в една част от страната на произход не съществува реален риск той да понесе тежки посегателства и може да бъде направена разумна преценка, че чужденецът може да остане в тази част на страната. Аналогична е и разпоредбата в ЗУБ чл.9, ал. 5.“ Хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.“
Обосновано на събраните доказателства, решаващия състав се е мотивирал, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там.
С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3760 от 06.06.2017 г. по адм. дело № 4039 по описа за 2017 г. на Административния съд София - град. Решението е окончателно.