Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А.Й, от [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], чрез процесуалния му представител адвокат В.И, против решение от 28.06.2017 г. постановено по адм. дело №540/2014 г. на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за кампания 2013 г., изх.№ 02-120-6500/1493 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ и е осъден да заплати разноски по делото. Наведени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. По изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяната на атакувания съдебен акт и постановяване на друг такъв по съществото на спора, с който да се отмени обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” чрез пълномощника си юрисконсулт Н.Й с писмен отговор оспорва изцяло касационната жалба. Прави искане за оставяне без уважение на същата като неоснователна, а обжалваното решение като законосъобразно, обосновано и правилно да бъде оставено в сила, при подробно изложени съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и доказателствата по делото намира, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 260/28 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 540/2014 г. на Административен съд – Монтана е отхвърлена като неоснователна жалбата на А.Й, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за кампания 2013 г. изх. №02-120-6500/1493 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, като жалбоподателя е осъден да заплати разноски по делото.
За да постанови този съдебен акт, съдът е установил, че административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.
Административния съд е допуснал съдебно-техническа експертиза, която кредитира и намира същата за дадена обективно и безпристрастно по делото, както и че същата е в съответствие и с останалите доказателства и въз основа на нея приема, че заявените от оспорващия парцели попадат извън очертанията на допустимия слой за подпомагане /окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 г. като част от СИЗП/, който слой окончателно е одобрен с влязла в сила Заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. на МЗХ, поради което и не отговаря на условията за земя в добро земеделско състояние.
На последващо място съдът е установил, че по отношение на приетата за недопустима за подпомагане площ от 1.24 ха /без тези, за които са представени документи или е извършен отказ/ за парцел 67667-1093-4-2, целият с площ от 7.05 ха, вещото лице установява, че и тази площ остава извън очертанията на окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” за кампания 2013 г., последният одобрен със заповед на министъра на МЗХ. В подкрепа на установеното със заключението са и подписаните от оспорващия на 10 май 2013 г. резултати от автоматични проверки на въведените данни, от които е видно, че над 0.05 дка от БЗС-то излиза извън площите, подходящи за подпомагане, без след тази дата оспорващият да е предприемал извършването на някакви конкретни действия.
Съдът е приел за неоснователни възраженията в жалбата, касаещи нарушения на чл. 32 от Регламент /ЕО/ № 1122 от 30 ноември 2009 г. на комисията и чл. 28 от Регламент № 796/2004 г., тъй като същите са неотносими към това производство.
На следващо място за неоснователно е прието и възражението по отношение на твърдението, че Заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на МЗХ не му е връчена, респ. по отношение на този кандидат не е влязла в законна сила. Съдът е приел, че изрично, в о. с.з. е заявено, че не е подавал възражение против Заповед № РД 09-840 от 02.12.2013 г. на МЗХ, с която е актуализиран слоя, т. е. не се е възползвал от нормативно предвидената възможност, която е имал, съгласно чл. 16в, ал. 3 от Наредбата, поради което и сам се е лишил от възможност окончателната заповед № РД09-114/27.02.2014 г. на МЗХ да му се съобщи лично, последната с характер на общ административен акт и за него важат правилата на чл. 72, ал. 1, във връзка с чл. 66 и чл. 179 АПК. Постановеното решение е правилно.
Неоснователен е реливарния довод, че административния акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради нарушение на чл. 59, ал.2, т. 4 АПК. Настоящия състав приема, че в случая не е налице отклонение от изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, доколкото изложените в оспореното уведомително писмо основания, таблиците към него, описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане, както и данните от административната преписка, отразяват волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин, респективно - осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност върху акта. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените административни проверки и съответно - установените, недопустими за подпомагане площи.
На следващо място в административния акт е посочено, че недопустимите площи са определени чрез административни проверки, включително и кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, без да са извършвани проверки на място. В този смисъл възраженията на касатора за неучастието му в проверките на място, както и това че не е уведомен за резултатите от тях, както и че не са му връчени протоколите, с които са документирани следва да се приемат за неоснователни.
Също така следва да се отбележи, че проверката на място е един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Съгласно чл.37, ал.3 ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. В случая за заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало сред 5 % квота за проверка. А наведените в жалбата доводи се отнасят до теренните проверки, които не са проверки за контрол. Те се осъществяват от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на Наредба № 105/2006г. и се издава съответния административен акт от страна на министъра на земеделието и храните /към настоящ момент министър на земеделието, храните и горите/, който акт подлежи на отделен съдебен контрол, различен от този по оспорване на уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за съответната кампания, а и същият е родово подсъден на Върховният административен съд, а не на административен съд съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. На следващо място теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ и имат за цел да инспектират земеделското стопанство. В тази връзка е неоснователно и възражението на касатора, инвокирано в настоящата жалба.
На последно място според чл. 33, ал. 2 ЗПЗП министърът на земеделието и храните организира създаването и актуализирането на цифрова ортофото карта за територията на страната. А съгласно чл. 33а, ал. 1 от същия закон /в приложимата редакция/, министерството създава в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние”, включващ тези площи в рамките на всеки физически блок, въз основа на критериите в Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища отм. , Става въпрос за самостоятелно производство, което се развива извън държавния фонд и е уредено на подзаконово ниво с Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. В нейния чл. 16в, ал. 3 /в приложимата редакция/ специално е предвидена възможността на земеделските стопани да подават предложения и възражения до министъра на земеделието и храните по одобрен образец - чрез автоматично генериране в секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания” от интернет страницата на ДФЗ, за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой „Площи в добро земеделско състояние”. При подаване на предложения и възражения земеделските стопани сами или със съдействието на служител от общинската служба по земеделие посочват идентификаторите на блоковете на земеделските стопанства, които желаят да бъдат включени в предложението или възражението. Изпълнението на наредбата е обезпечено с издадената от МЗХ заповед № РД09-840/02.12.2013 г., в чиято точка ІІ е разпоредено публикуването й, и едновременно с това, публикуване на съобщение до кандидатите, които като се запознаят с актуализирания специализиран слой за кампания 2013 г., могат да подадат възражения срещу конкретни части от него. Това в пълна степен е важало за жалбоподателя, доколкото при извършените автоматични проверки на въведените данни при последното стартиране на 10.05.2013 г. е установена излизаща площ за 7 единици /л. 43 от делото/. Заявителят се е запознал със същите, видно от положения от него подпис. Т. доказателства по административната преписка установяват, че още при подаване на заявлението са били констатирани части от парцелите, излизащи извън допустимия слой. Поради това за жалбоподателя е било необходимо да изясни несъответствията, като подаде възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредбата, от което право не се е възползвал. Възражението се подава по одобрен образец, в който земеделския стопанин посочва идентификаторите на блоковете на земеделски стопанства, които желае да бъдат включени като министъра се произнася само по посочените парцели. Със заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните, е одобрен окончателния специализиран слой на площите в добро земеделско състояние за кампания 2013 г., няма данни касаторът да я е оспорил, поради което и административният орган е бил длъжен да се съобрази с този влязъл в сила административен акт. Със заповедта се засягат права на съответните производители, свързани със заявените за подпомагане от тях земеделски земи, които попадат или не в одобрения окончателен специализиран слой. Съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. /в приложимата редакция/ именно въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние” разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от разпоредбата РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредбата. По делото няма данни издаденият административен акт – заповед № РД 09-114 от 27.02.2014 г. да е обжалван от касатора в законоустановения срок, поради което в частта отнасяща се до заявените от него имоти е влязъл в сила и РА както вече бе споменато е обвързана от постановеното в този акт. В този смисъл видно от доказателствата по делото писмо с изх. №11-334 от 11.12.2014 г. на заместник-министър на земеделието и храните, в което е отразено, че касационния жялбоподател не се е възползвал от възможността да подаде възражение срещу обхвата на специализирания слой за кампания 2013г. /л. 135 от делото/, поради което индивидуално съобщение по реда на чл. 72, ал. 2 АПК не следва да се изпраща. В този смисъл следва да бъде прието, че законосъобразно заповедта е съобщена по реда, по който е направено уведомяването по чл. 66 АПК. Поради което релевираните в тази насока доводи следва да се приемат за неоснователни.
По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на спора и осъщественото процесуално представителство следва е в размер на 100 лева, определени на основание чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260/28 юни 2017 г., постановено по адм. дело № 540/2014 г. на Административен съд – Монтана.
ОСЪЖДА А.Й от [населено място] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б III” №136, сумата от 100 (сто) лева представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.