Тълкувателно дело № 9/2013 г. на ОСГТК на ВКС е образувано на основание чл. 128 вр. с чл. 125 от Закона за съдебната власт, с разпореждане от 31.10.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, за приемане на тълкувателно решение по следния правен въпрос:

Следва ли кредиторите на приватизиращо се предприятие, изрично, съгласно § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.), да уведомят органа по чл. 3 от ЗППДОбП (отм.) за своите вземания, ако те са му известни?

По така поставения правен въпрос е налице противоречива съдебна практика, обективирана в решения на Върховен касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: реш. № 8 от 01.02.2010 г. по т. д. № 509/2009 г. на I т. о. на ВКС и реш. № 173 от 02.03.2012 г. по т. д. № 227/2011 г. на II т. о. на ВКС.

Според едното становище, при незаявяване на вземане, в срока и по реда на § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.), кредитор на приватизиращо се предприятие губи правото си на иск за това свое вземане само когато с бездействието си е станал причина за запазване скрития му характер. Не е налице скритост на вземането, ако то е известно на дружеството, отразено е в баланса или счетоводния му документооборот, ако присъства в икономическия и правния анализ или информационния меморандум на приватизиращото се дружество. Смисълът на закона се отнася само до изначално скрити и останали скрити до приключване на приватизационната процедура вземания, но по вина на техния носител.

Другото становище възприема обратната теза: съгласно § 6а ПЗР ЗППДОбП (отм.) кредиторите на приватизиращото се предприятие са длъжни, в срок от 6 месеца от деня на обнародване решението за откриване на процедура по приватизация, да уведомят писмено органа по чл. 3 ЗППДОбП (отм.) за вземанията си към предприятието, като в противен случай губят правото на иск за тези вземания, независимо от...