Производството е по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на "Т. Т" АД със седалище в гр. Т., против решение № 80 от 15.06.2017 г. по адм. д.№131/2016 г. на Административен съд - Ловеч, в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу АУЗД №1659/ 18.12.2015 г., издаден от главен експерт отдел "Местни приходи" в О. Т, в потвърдената с решение № И-МП-14/ 18.03. 2016 г. на началника на отдел "Местни приходи" в О. Т част.

Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище, че съдът не е обсъдил в съвкупност релевантните за спора доказателства; не е съобразил обстоятелството, че за посочения в АУЗД период дружеството не е било собственик на описания в акта недвижим имот, а е възстановило собствеността си след влизане в сила на съдебно решение, с което е разрешен гражданскоправен спор за собствеността върху имота. Повторно навежда доводите си за незаконосъобразно определяне на дължимия размер на такса битови отпадъци. Излага съображения и за нищожност на административния акт поради издаването му в противоречие с влязло в сила съдебно решение. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, при което АУЗД бъде прогласен за нищожен или, алтернативно, отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът началникът на отдел "Местни приходи" в О. Т не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че с АУЗД № АУ001659/18.12.2015 г. главният експерт в отдел „Местни приходи“, О. Т е определил задължения за ДНИ и ТБО за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013...