Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ралица-И. А” със седалище [населено място], подадена чрез пълномощника адв. Г.П, срещу решение № 111 от 09 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 213/2017 година по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗМ-4200-102/07 септември 2017 година на началника на М. Л.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – началникът на М. Л, в подаден чрез процесуалния му представител юрк. С.Т писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на ЕТ „Ралица-И. А” срещу заповед № ЗМ-4200-102/07 септември 2017 година на началника на М. Л, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” – магазин „Мини маркет“, находящ се на адрес: с. И. - център, общ. Видин, за срок от един месец, считано от 18 септември 2017 година, 11:00 часа. Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта за срок от един месец, считано от същата дата, като на търговеца е даден срок за отстраняване на наличните стоки в обекта. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. Решението е правилно.

От данните поделото е установено, че при извършена на 04 април 2017 година проверка на търговски обект - „Мини маркет“, находящ се в с. И. - център, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Ралица-И. А”, е констатирано, че търговецът е съхранявал в търговския обект тютюневи изделия – 8 бр. кутии цигари, облепени с валиден български бандерол, без да притежава издадено разрешение за продажба на тютюневи изделия. На едноличния търговец е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 274/07 септември 2017 година от началника на М. Л, с което за извършено нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението и е лишено от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговския обект.

Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 108а от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност.

В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство.

Неоснователен е доводът на касатора, че в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка. В заповедта е посочено, че мярката се налага, за да се предотврати и преустанови нарушението и вредните последици от него, които правилно съдът е преценил като достатъчни. При издаването на атакуваната заповед, административният орган, както беше посочено по-горе, действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Останалите доводи в касационната жалба, касаят допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, като същите са изцяло неотносими за настоящото производство.

Следва да се отбележи още, че със заповед № ЗМ-4200-108/18 септември 2017 година на началника на М. Л е прекратена на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“, която е наложена с оспорената пред административния съд заповед. Прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвидено в специалния закон правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на оттеглен административен акт. В случая за лицето, което е засегнато пряко от наложената ПАМ е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че ПАМ не се изпълнява. Правните последици от евентуална отмяна на акта за налагане на ПАМ са съвсем различни от тези, които в случая са постигнати с издаване акта за преустановяване действието на ПАМ и е без значение фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, то ЕТ „Ралица-И. А” със седалище [населено място] ще следва да бъде осъдено да заплати на М. Л сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 09 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 213/2017 година по описа на Административен съд Видин.

ОСЪЖДА ЕТ „Ралица-И. А”, ЕИК 815114811, със седалище и адрес на управление [населено място], ж. к. „Толбухин“, бл. 5, вх. В, ап. 40, представлявано от управителя И. Г. А да заплати на М. Л разноски пред касационната инстанция в размер на 100.00 (сто) лева. Решението е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Ралица-И.А” със седалище град Видин, подадена чрез пълномощника адв. Г.П, срещу решение № 111 от 09 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 213/2017 година по описа на Административен съд Видин, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ЗМ-4200-102/07 септември 2017 година на началника на М. Л.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – началникът на М. Л, в подаден чрез процесуалния му представител юрк. С.Т писмен отговор на касационната жалба, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Видин е образувано по жалба на ЕТ „Ралица-И.А” срещу заповед № ЗМ-4200-102/07 септември 2017 година на началника на М. Л, с която на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС) на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „запечатване на обект” – магазин „Мини маркет“, находящ се на адрес: с. И. - център, общ. Видин, за срок от един месец, считано от 18 септември 2017 година, 11:00 часа. Със същия административен акт е постановена и забрана достъпа до обекта за срок от един месец, считано от същата дата, като на търговеца е даден срок за отстраняване на наличните стоки в обекта. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени административнопроизводствени нарушения и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт.

Решението е правилно.

От данните поделото е установено, че при извършена на 04 април 2017 година проверка на търговски обект - „Мини маркет“, находящ се в с. И. - център, стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Ралица-И.А”, е констатирано, че търговецът е съхранявал в търговския обект тютюневи изделия – 8 бр. кутии цигари, облепени с валиден български бандерол, без да притежава издадено разрешение за продажба на тютюневи изделия. На едноличния търговец е съставен акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено наказателно постановление № 274/07 септември 2017 година от началника на М. Л, с което за извършено нарушение на чл. 108а, ал. 1 от ЗАДС му е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лева, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението и е лишено от правото да упражнява търговска дейност за срок от един месец в търговския обект.

Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 124б, ал. 1 във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 108а от ЗАДС. Нормата е императивна. Принудителната административна мярка се налага задължително при извършено административно нарушение, за което е наложено административно наказание по съответния ред. В случая административният орган действа при обвързана компетентност. Посочената законова предпоставка е била налице. На жалбоподателя е наложено административно наказание за административно нарушение с наказателно постановление. При налагане на административната принудителна мярка органът не може да извършва контрол за законосъобразност на наказателното постановление. Административнонаказателната отговорност е самостоятелна и защитата по нея се осъществява по друг ред. Принудителните административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН целят предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Актът за налагане на принудителна административна мярка има самостоятелен характер. Органът, който налага мярката, редът за налагане, предпоставките за това и обжалването на акта са уредени в закон и защитата се осъществява самостоятелно и независимо от тази при административнонаказателната отговорност.

В случая между страните не е спорно, че за констатираното нарушение е издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца и именно този релевантен факт е обусловил и налагането на предвидената в чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС принудителна административна мярка. Визираната норма не съдържа изискване издаденото постановлението да е влязло в сила, респективно неговият стабилитет е ирелевантен за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Наказателното постановление и процесната заповед са наложени кумулативно, в съответствие с разпоредбата на чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС, при приложението на която административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност. Тази нормативна регламентация правилно е съобразена от първоинстанционния съд, а доводите на касатора досежно законосъобразността на наказателното постановление са ирелевантни, тъй като неговата законосъобразност не е предмет на настоящото производство.

Неоснователен е доводът на касатора, че в заповедта не са изложени мотиви за налагане на принудителната административна мярка. В заповедта е посочено, че мярката се налага, за да се предотврати и преустанови нарушението и вредните последици от него, които правилно съдът е преценил като достатъчни. При издаването на атакуваната заповед, административният орган, както беше посочено по-горе, действа при условията на обвързана компетентност. Той няма право на самостоятелна преценка дали да наложи принудителна административна мярка при осъществено административно нарушение, включващо се в предметния обхват на хипотезата на чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС. Именно поради това излагането на конкретни мотиви относно целите, които се преследват с налагането на мярката, не е необходимо, а посочването на съответното наказателно постановление индивидуализира в достатъчна степен административното нарушение и релевантните констатации, обосновали ангажирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Останалите доводи в касационната жалба, касаят допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт, като същите са изцяло неотносими за настоящото производство.

Следва да се отбележи още, че със заповед № ЗМ-4200-108/18 септември 2017 година на началника на М. Л е прекратена на основание чл. 124б, ал. 5 от ЗАДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“, която е наложена с оспорената пред административния съд заповед. Прекратяване действието на наложена ПАМ на изрично предвидено в специалния закон правно основание не се приравнява на отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, за да се обуслови евентуално хипотезата на оттеглен административен акт. В случая за лицето, което е засегнато пряко от наложената ПАМ е налице правен интерес да установи твърдяната от него незаконосъобразност, независимо, че ПАМ не се изпълнява. Правните последици от евентуална отмяна на акта за налагане на ПАМ са съвсем различни от тези, които в случая са постигнати с издаване акта за преустановяване действието на ПАМ и е без значение фактическото обстоятелство, че не е приведено в действие предварителното изпълнение на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.

С оглед горното и предвид липсата на релевираните касационни основания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника по касация за присъждане на разноски, то ЕТ „Ралица-И.А” със седалище град Видин ще следва да бъде осъдено да заплати на М. Л сума в размер на 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 111 от 09 ноември 2017 година, постановено по адм. дело № 213/2017 година по описа на Административен съд Видин.

ОСЪЖДА ЕТ „Ралица-И.А”, ЕИК 815114811, със седалище и адрес на управление град Видин, ж. к. „Толбухин“, бл. 5, вх. В, ап. 40, представлявано от управителя И. Г. А да заплати на М. Л разноски пред касационната инстанция в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението е окончателно.