Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане от А.М от [населено място]за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила решение № 6707/10.11.2014 г., постановено по адм. дело № 5378/2014 г. по описа на Административен съд, София-град (АССГ), оставено в сила с решение № 13190/05.12.2016 г. по адм. дело № 5667/2015 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), Трето отделение. Сочи противоречие с решение № 475/11 от 09.01.2012 г. по гр. дело № 1922/2010 г. на ВАС, Четвърто отделение на Върховния касационен съд (ВКС), поправено за очевидна фактическа грешка с решение № 408/24.11.2017 г. Твърди се от молителя, че противоречието се изразява с това, че с решението на ВКС на основание чл. 1 ЗОДОВ е уважен иска на Манолов за сумата от 19 291,58 лв. обезщетение за лишаване от ползване на собствен имот за периода от 01.10.1996 г. до – 31.12.2000 г., ведно със законната лихва, а с решението на ВАС е оставено в сила първоинстанционното решение на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му по иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ. В съдебно заседание молителят поддържа искането за отмяна и е представил писмени бележки.

О. С, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

О. Д за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуалния си представител юриск. Аврамов я оспорва и счита, че искането е неоснователно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав счита, че искането за отмяна е неоснователно поради следните съображения:

Първоначално искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК от А.М от [населено място]е предявено срещу решение № 6736/30.05.2017 г. по адм. дело № 3350/2017 г. на петчленен състав на Първа колегия, с което е отхвърлено искането на Манолов за отмяна по чл. 239, т. 4...