№ 525
гр. София 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гр. отделение в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. И.
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря И. П. като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 4275 от 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 386, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез адв. П. и адв.Б., срещу решение № 616 от 23.05.2024 г. по в. гр. д. № 105/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е потвърдено решение № 262691 от 15.08.2022г. по гр. д.№ 8867/2017г. на Софийски градски съд, в частта, с която Столична община е осъдена по колективния иск на М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К.-Х. и К. М. М. в срок от една година от влизане в сила на съдебното решение да преустанови нарушението, изразяващо се в продължаваща експлоатация на временно трамвайно трасе от [улица]по [улица]до „П. к.“, създаващо наднормен шум и наднормени вибрации в жилищата на увредените лица, чрез преместване на временното трамвайно трасе, минаващо по локалното платно на [улица], в участъка от [улица]до [улица], така че да бъде съобразено с изискванията на Наредба № 2/29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии и Правилник с технически изисквания и норми за временен релсов път, за своя сметка.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо и неправилно. Оспорва се допустимостта на предявения от ищците колективен иск. Според касатора в случая е неприложим редът на особеното исково производство за колективни искове, по който е протекло производството, и искът неправилно е квалифициран като колективен. Съдът не е извършил детайлен анализ дали е налице колективен интерес, а посочените критерии за обосноваване на такъв в действителност подкрепят тезата, че се касае за субективно съединени искове. Касаторът сочи още, че изпълнението на решението за преместване на временното трамвайно трасе е обективно невъзможно в рамките на една година и включва действия, зависещи от други административни органи. Освен това се твърди, че Столична община не може да бъде ответник по предявения иск и по реда на производството да бъде задължена да извърши определено административно действие. Излагат се доводи и за липса на мотиви във въззивното решение, неоснователно недопускане на нова съдебно-акустична експертиза, незачитане разпределението на доказателствената тежест, както и за неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание пред касационния съд адв. П. и адв.Б. поддържат касационната жалба и искат да се отхвърли предявеният иск.
Ответниците по касационната жалба М. Г. М., А. Б. В., Г. Г. Б., А. Д. А., С. Х. С., В. П. К.-Х. и К. М. М., чрез адв. Й., в писмен отговор с подробно изложени доводи оспорват касационната жалба и смятат, че следва да се остави в сила решението на въззивния съд. В открито съдебно заседание адв. Й. заявява, че оспорва жалбата.
Ответниците по касационната жалба Л. В. Ч., В. Й. Ч., С. Й. Ч., В. И. К., К. Н. К., Д. К. Т., И. В. К., И. П. П., З. К. Х., Ю. М. И. и К. М. М., конституирани в производството на основание чл. 383 ГПК, чрез адв. И. М., вземат становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за отхвърляне на жалбата. В съдебно заседание адв. М. заявява, че поддържа отговора и оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е от лица, легитимирани да обжалва решението на въззивния съд, срещу акт, подлежащ на обжалване, в срока по чл. 283 ГПК.
Ищците по настоящото дело са сезирали съда в качеството си на неперсонифицирана общност на граждани, чиито права са накърнени от противоправното поведение на ответника, който е изградил и поддържа в противоречие с нормативните изисквания временно трамвайно трасе по локалното платно на [улица], София, вследствие на което живущите в сградите по протежение на трамвайното трасе изпитват неудобства повече от нормалните в продължителен период от време. Конкретно ищците са посочили, че в обитаваните от тях жилища са значително завишени шумът и вибрациите от преминаващите трамваи, което от 2010 г. досега създава стресово състояние и нервно напрежение, невъзможност за почивка както през деня, така и през нощта, и цялостно се отразява негативно на качеството им на живот и на тяхното здраве. Налице е постоянно безпокойство и страх у живущите за конструктивната цялост на сградите и жилищата им. Освен това изграденото в нарушение на изискванията трасе препятства достъпа на МПС, в това число и такива на „Спешна помощ” до входовете на жилищните кооперации, което е в нарушение на правата на живеещите в тези кооперации за достъп до медицинско обслужване и помощ. Ищците са конкретизирали, че кръгът на увредените от твърдяното противоправно деяние не е определен, но е определяем, като са посочили, че той обхваща живущи в протежението на процесния трамваен участък в локалното платно на [улица]в участъка между [улица]до [улица](„П. к.“). Затова и целят с предявените искове да се защити не индивидуалният интерес на всеки от групата от ищци, предявили иска, а колективният интерес на всички живущи в този участък.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен искът за преустановяване на нарушението, изразяващо се в продължаваща експлоатация на временно трамвайно трасе от [улица]по [улица]до „П. к.“, създаващо наднормен шум и вибрации в жилищата на увредените лица, чрез преместването му, въззивният съд е приел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, която не е оспорена с въззивната жалба и се подкрепя от събраните по делото доказателства. Приел е за безспорно установено, че на 30.05.2010 г., във връзка със строителството на втори метродиаметър на С. метро, е започнало изграждането на временно трамвайно трасе по [улица]. Строежът е въведен в експлоатация на 20.08.2010 г. като временно трамвайно трасе. Вторият метродиаметър на С. метро е пуснат в експлоатация през м. август 2012 г. Въпреки приключилото строителство на метростанция № 9, временното трамвайно трасе по [улица]е останало в експлоатация и използването му продължава.
Въззивният съд е кредитирал заключенията на назначените по делото експертизи, като е приел за установено, че са налице несъответствия с нормативно определените отстояния между оста на трамвайната линия и най-изпъкналите части на жилищните сгради и съоръженията. Минималната широчина на трамвайното платно и разстоянието до сградите не отговарят на приложимата нормативна уредба. Измерените нива на вибрации са в допустими граници по отношение на експлоатационната сигурност на строителната конструкция на обследваните сгради. Въпреки това в част от изследваните честотни ленти са установени наднормени стойности на шум, които предизвикват дискомфорт у обитателите. Измерените нива на шума във всичките шест жилищни помещения, в петте изследвани жилища, превишават граничните стойности за жилищни стаи, определени в Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда. Превишенията са значими, особено през нощния период. Наднормените нива на шум оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на засегнатите лица, водещи до стрес, раздразнителност, нарушения на съня, повишена тревожност и понижено качество на живот. Въпреки наличието на Стратегическа карта за шум и Планове за действие, конкретен технически проект за решаване на проблема с временното трасе в процесния район не е предложен. На основание така установените факти въззивният съд, след като е преценил събраните по делото доказателства и доводите на страните, е намерил въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното първоинстанционно решение – за правилно и законосъобразно, с оглед на което го е потвърдил.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съображенията за това са следните:
За да се прецени дали предявеният иск е колективен, съответно дали подлежи на разглеждане по реда на особеното производство, следва да се провери до колко отговаря на характеристиките за такъв, изведени в чл. 379 ГПК. Видно от текста на закона по реда на особеното производство по колективни искове се разглеждат искове за защита на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем. Наличието на определяем колективен интерес, който да е общ за цялата група лица, от чието име се предявява иска е определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 379 от ГПК. Трайна е практиката на ВКС (решение № 198/02.10.2013 г. по гр. д. № 1420/2012 г. на ВКС, III г. о., определение № 380 от 3.05.2011 г. по ч. т. д. № 298/2011 г. на ВКС, II т. о.), че с колективен иск може да се защитава само колективен, но не и индивидуален интерес. Този засегнат колективен интерес следва да е конкретизиран от ищеца в исковата молба въз основа на посочени от него факти, обективиращи кръга на увредените лица и увреждането. Искът е предявен от лица, които са част от неопределен, но определяем кръг лица, засегнати от едно нарушение, и търсената защита е в пределите на посочените в закона способи, следователно е налице основание искът да бъде разгледан по реда на особеното производство по колективни искове. В настоящия случай, макар предявилите иска лица да са индивидуално определени, защитаваният интерес не е индивидуален, а произтича от един и същ тип нарушение, което засяга правата и общите интереси на всички членове на колектива, които, макар да не са конкретно определени към момента на предявяване на иска, са определяеми – жителите по протежение на временното трасе, изградено и поддържано в експлоатация в нарушение на приложимата нормативна уредба. Обстоятелството, че при детайлно проучване би могло да се установят с точност конкретните личности – членовете на групата, не може да се приеме, че отнема характеристиката на иска като „колективен“, напротив, това отговаря в пълна степен на понятието „определяем“. Наднорменият шум и вибрации от трамвайния транспорт, които нарушават правото на спокойствие и здравословна среда на живущите в конкретния район, са типичен пример за засегнат колективен интерес, чиято защита следва да се осъществи именно чрез осъдителен колективен иск, с който се търси предвидената в закона защита – преустановяване на нарушението. Фактът, че експертизите оценяват въздействието върху конкретни жилища, не променя характеристиките на нарушението и наличието на колективния интерес от неговото преустановяване. Същественото в случая е, че е налице определяем кръг от увредени от едно нарушение лица, които се намират в сходно положение – всички те търпят последиците от нарушението, което засяга техните права и интереси, макар и в различна степен. В тази връзка, настоящият състав споделя доводите, изложени в определение № 207 от 19.01.2018 г. по в. ч.гр. д. № 273/2018 г. на САС, с което е отменено определение за прекратяването на първоинстанционното производство и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и за разглеждане на колективните искове. Както е посочил съдът, в случая ищците целят да защитят общия интерес на неперсонифицираната общност от живущи по протежението на процесното временно трамвайно трасе, като искат от съда да задължи общината да преустанови твърдяното нарушение на техните лични и имуществени интереси, вкл. и правото им на собственост, чието пълноценно упражняване е смутено. В този смисъл с предявяването на иска се упражнява правото на защита на всички лица, включени в колектива, и искът се предявява от негово име. Именно този засегнат колективен интерес е конкретизиран в достатъчна степен в исковата молба въз основа на наведените фактически твърдения, които очертават както кръга на увредените лица (живущите по протежението на процесното временно трамвайно трасе), така и увреждането (изграждането и поддържането на това трасе в противоречие с нормативните изисквания, което е довело до засягане на притежаваното от тях право на собственост, вследствие на което се е влошило качеството им на живот и са лишени и от нормална социална среда вследствие наднормените шумове и вибрации). Също така следва да бъдат споделени и изводите в цитираното определение на САС относно процесуалната легитимация на ответника, възприети в въззивното и първоинстанционното решение по делото. Липсва пречка Столична община да бъде ответник по предявения иск, нито с производството се цели общината да бъде задължена да упражни свое властническо правомощие. Предметът на спора касае облигационно отношение между ищците и общината, произтичащо от твърдян деликт, а не такова на власт и подчинение. Целта на производството е да бъде защитено абсолютното право на собственост на всички живущи по протежението на процесното трамвайно трасе което е смутено пряко или косвено от твърдяното нарушение – изграждането и поддържането от Столична община, на времената трамвайна линия в противоречие с нормативните изисквания. Затова материалноправният спор е граждански, а не административен. В подкрепа на тези изводи са цитирани и разясненията на т. 3 от ТП № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г. на ВКС, ОСГК, и І-ва и ІІ-а колегия на ВАС, според които общинските пътища са публична общинска собственост, а изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините. На лицата, които стопанисват пътищата, е възложено да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване. Възложената отговорност във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на пътищата изисква собственикът да отговаря по общия ред за вредите, причинени от неговата вещ и за възникването на тази отговорност не е необходимо вредата да е причинена при или по повод изпълнение на възложена работа. Дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища не е административна и неизпълнението на това задължение не е свързано с осъществяване на властнически функции, поради което не е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на засегнатото право. Когато в резултат на неизпълнение на задължение на общината в качеството й на собственик бъде увредено друго лице, отношенията между страните са равнопоставени и общината не действа като орган на власт, защото в създадените отношения няма подчинение или зависимост. Затова възраженията на ответника относно невъзможността искът да бъде предявен срещу него пред гражданския съд и спорът да бъде разгледан по гражданскоправен ред са неоснователни.
По съществото на спора:
По делото се установява, че на 30.05.2010 г. във връзка със строителството на втори метродиаметър на С. метро, подобект „Метростанция 9 – II-НДК“ е започнало изграждането на трамвайно трасе по [улица], в участъка между [улица]и кръстовище „П. к.“, като съгласно Заповед №РД-09-05-258 от 26.05.2010г. на кмета на Столична община изграждането на трамвайното трасе по [улица], в участъка между [улица]и кръстовище „П. к.“, е възложено на „Столичен Е.“ ЕАД, считано от 29.05.2010 г. В протокола като възложител на строежа е посочена Столична община. Безспорно е, че вторият метродиаметър на С. метро е пуснат в експлоатация през м. август 2012 г, както и че временното трамвайно трасе по [улица]е останало и използването му е продължило въпреки приключилото строителство на метростанция № 9. На заседание на Столичния общински съвет, проведено на 08.11.2012 г., е прието Решение № 573 от 08.11.2012г. на СОС за одобряване на проект „Транспортно-комуникационно обновяване на кръстовище „П. к.“, като общинският съвет е възложил на кмета на Столична община да извърши необходимите действия по организация на движението, а именно преустановяване движението на надземния релсов градски транспорт по [улица]в участъка от [улица]до [улица]. Впоследствие общинските органи в периода от 2018 г. до 2022 г. са приемали решения и обсъждали идейни проекти за реконструкция на трасето, като през 2022 г. общината е обявила процедура за възлагане на обществена поръчка. До преустановяване на движението обаче не се е стигнало, а трамвайното трасе се ползва и понастоящем, като честотата на преминаване на трамваи в делнични дни е двадесет и осем мотриси на час, съгласно данните на ЦГМ.
В приетото заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза вещите лица обосновават извод, че от оста на трамвайното трасе е установено отклонение/несъответствие с нормативно определените в Наредба № 2/29.06.2004г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии/отм./ стойности, както следва: минималната широчина на еднопътното трамвайно платно по [улица]е 3,0 м, а по смисъла на чл. 109, ал. 3 от наредбата същата не може да е по-малка от 3,50 м. /цитираната разпоредба съответства и на чл.84, ал.4 от сега действащата Наредба №РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии/; минималното разстояние от оста на трамвайния път до външната „контурна“ линия на жилищните сгради в партерния/магазинен етаж, измерено от посочените сграда 6 до сграда 2, варира в интервала от 2,58 м до 3,50 м, а по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от наредбата това разстояние не може да бъде по-малко от 4 м; минималното разстояние от оста на трамвайния път до стълбовете на централната електропреносна мрежа, измерено в участъка между [улица]и [улица], както и до ръба на подпорната стена на подлеза е 2,15 м, а по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 от наредбата не следва да е под 2,75 м.; минималното разстояние от оста на трамвайния път до издигнатия ръб на бордюри, ограничаващи обособено трасе, измерено в участъка между [улица]и [улица], е по-малък или равен на 1,50 м, а по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 4 от наредбата следва да е 1,80 м. Необходимо е да се посочи, че макар Наредба № 2/29.06.2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуниканионо-транспортни системи на урбанизирани територии да е отменена в хода на съдебното производство, посочените от вещите лица изисквания за отстояния са част от действащото право и към настоящия момент, доколкото са предвидени и в Правилник с технически изисквания и норми за трамваен релсов път от 2000г.
При извършените в процесния участък измервания е установено, че средната скорост на движение на трамвайните мотриси е 18 км/ч и нито една трамвайна мотриса не се движела с разрешената скорост от максимум 5 км/ч. Вещите лица в отрито съдебно заседание обосновават, че увеличението на скоростта увеличава вибрациите и опасността както за сградите, така и за подпорната стена и нейната конструктивна сигурност. При измерването на общите вибрации при преминаване на трамвайни мотриси експертите са установили значително по-високи стойности на отделни параметри, но крайният извод е, че създаваните вибрации не застрашават експлоатационната сигурност на строителната конструкция на сградите. По отношение на монтираните подложки по трасето вещите лица сочат, че същите би трябвало да намаляват шума с 10%, като в процеса на експлоатация този процент намалява, и дават мнение, че от съществено значение не е наличието на подложки, а нивото на измерения в жилищата шум.
В приетото заключение на съдебно-акустична експертиза вещите лица обосновават, че нивата на шум в пет от жилищата в различни жилищни сгради, находящи се в локалното платно на [улица]не отговарят на здравните норми, като измерените стойности са над граничните нива за жилищни помещения за трите оценявани периода на денонощието – ден, вечер и нощ. Вещите лица са извършили измерванията на шум в пет жилища, разположени на различни етажи, като са съобразили резултатите с изискванията на Наредба № 6/2006 г. за показателите за шум в околната среда. Констатирано е, че в изследваните помещения измерените нива на шума през нощта са много по-високи от препоръките на Световната здравна организация за добър нощен сън. По възражение на ответника с цел извършването на допълнителни измервания е назначена допълнителна съдебно-акустична експертиза. Измерванията са направени през трите часови периода на денонощието при спазване на изискванията на чл. 6, ал. 3 към на Наредба № 6/2006 г. Резултатите отразяват както измерванията при преминаване на трамвайните мотриси, така също и отделно измерените нива на фоновия проникващ шум от преминаващи автомобили, тролеен транспорт и хора. Вещите лица са посочили, че за помещения на жилищни сгради граничните стойности на нивата на проникващ шума са съответно Lден, = 35 dB(A); Lвечер= 35 dB(A); Lнощ = 30 dB(A), и са описали за кои апартаменти установените еквивалентни нива на шума при измерване в жилищните помещения превишават определените гранични стойности за показателите. За нощния период отново са регистрирани значими превишения на нормите в почти всички изследвани помещения, като стойностите, с които е надвишена нормата, са от порядъка от 2 до 12 dB(A). Наднормени нива на шум не са установени само в едно жилище, което е разположено с изглед към задния двор. Експертите са установили, че за по-ниските нива на шума в някои от помещенията съществена роля играе наличието на дограма с по-високи качествени показатели. В заключение се приема, че нивата на шум в почти всички жилища не отговарят на здравните норми, като измерените стойности, за които е представен протокол, са над граничните нива за жилищни помещения за различните оценявани периоди на денонощието. Измерените високи нива на шума през деня водят до дискомфорт у живеещите, а през нощта пречат на пълноценния им сън. Във връзка с поставени от ответника въпроси, които се релевират и като възражения в касационната жалба, следва да се има предвид, че вещите лица в открито съдебно заседание пред първата инстанция са изяснили, че фоновият шум не надвишава шума от преминаващите трамваи, като той не заглушава, а по-скоро леко маскира шума от трамваите. В самата експертиза е разяснено, че във всяко изследвано жилищно помещение на съответния адрес е определено еквивалентното максимално ниво на шум излъчвано от изследвания източник LAmax по време на възникването и действието му, като отделно е измервано нивото на фоновия шум при отсъствие на източника. Изслушани повторно пред въззивната инстанция, вещите лица уточняват, че са провели измервания на реалния шум, при които не се отчита скоростта на движение на трамваите – същата няма отношение към това измерване и методиката за извършването му не изисква тя да бъде компонент от него. Скоростта би имала значение само при изготвяне на прогнозни изчисления. Експертите разясняват и че при измерванията са били изключени електроуредите в помещенията, защото те биха могли да повлияят на резултата, както и че нивата на фоновия шум са отграничени от нивата на шума от преминаващите трамваи. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че заключенията на двете експертизи са компетентно изготвени, като на поставените въпроси е отговорено ясно и задълбочено. Експертите са стигнали до еднозначни изводи в резултат на отделно проведени измервания, като подробно са обосновали заключенията си. Затова не е налице твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на нова съдебно-акустична експертиза от въззивния съд, тъй като липсват предпоставките за това по чл. 201 ГПК.
По делото е прието и заключение на комплексна съдебна медико-психологическа експертиза, с която се изяснява, че продължителните наднормени нива на шум и вибрации оказват неблагоприятно въздействие върху множество системи на организма – нервна, сърдечносъдова, храносмилателна, дихателна, ендокринна. Всички тези отрицателни въздействия на шума върху организма водят до повишаване на общата заболеваемост вследствие понижена имунна защита на организма. Обосновано е, че по-високото ниво на транспортен шум в жилищната среда е асоциирано с по-изразени симптоми на тревожност и депресия, както и че системното излагане на прекомерни нива на шум и вибрации, при това без възможност за контрол върху тях, включително в часовете за нощен сън, провокира мозъка да работи с прекомерен интензитет, психиката да разчита на компенсаторни механизми и създава реален риск от поява на посттравматична стресова симптоматика под формата на депресивни състояния, апатия, повишена тревожност, безпокойство и постоянно очакване на някаква невидима заплаха.
От така събраните доказателства се обосновава извод, че общината е извършила твърдяното нарушение, като след м. август 2012 г. до настоящия момент е бездействала по отношение на задължението си за премахване на процесното временно трамвайно трасе, изградено в нарушение на изискванията на чл. 109, ал. 3 / сега чл.84, ал.4 от Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. / и чл. 110, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 2/2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии/отм/ и Правилник с технически изисквания и норми за трамваен релсов път от 2000г. Поради това ищците са изпитвали редица неудобства, свързани с наднормен шум и вибрации в жилищата им, влошаващи качеството им на живот и пречещи на пълноценното упражняване на правото им на собственост. Следва да се подчертае, че многократно наведените възражения на Столична община за предприети във времето действия за решаване на проблема с трамвайното трасе по никакъв начин не обосновават липсата на нарушение от страна на ответника. Затова и представените във въззивното производство доказателства са неотносими към спора и тяхното неразглеждане не се отразява на крайния резултат по делото. Хронологично изброените от ответника действия обхващат период от повече от 12 години, в който не се е стигнало до конкретни резултати. Това е необосновано дълъг срок с оглед ключовото значение на трасето за целия столичен транспорт. Трайната невъзможност да бъдат разрешени отдавна известните проблеми и неудобства на живущите по протежението на трамвайния участък не може да се разглежда като обективно обстоятелство, изключващо отговорността на ответника. Предвид изтеклия дълъг период от време и напредналия етап на обществена поръчка за ремонт на процесния участък следва да се отхвърлят и аргументите за обективна невъзможност за изпълнение на решението за преместване на трасето в рамките на една година. Не може да се сподели доводът, че преместването ще доведе до закриване на трамвайни линии и ще е равнозначно на премахване на трасето. Преместването е временно състояние и касае само малка част от целия маршрут на преминаващите трамваи, като за съответния участък и период съгласно чл. 4, ал. 2 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община може да се въведе План за организация на движението, чието изготвяне и приемане е изцяло от компетентността на общината. Отделно от това следва да се посочи, че монтирането на светофарна уредба за отчитане на скоростта на преминаващите трамваи е извършено едва през 2019 г., като няма данни преди това скоростта да е била регулирана по някакъв начин. Освен това вещите лица, извършили измервания на място, както и живущите покрай трасето, дават сведения, че на практика това ограничение рядко се спазва от преминаващите мотриси. Следователно не може да се приеме, че поставянето на уредба, отчитаща превишаване на допустимата скорост от 5 км/ч при навлизане в процесния участък, по някакъв начин компенсира допуснатото нарушение при изграждането на трасето и последиците от това, още повече че се установява, че независимо от скоростта на трамваите в процесния участък се измерва наднормен шум. В този смисъл предприетите мерки се явяват ирелевантни за констатациите на съда относно наличието на увреден интерес на ищците.
По отношение на твърденията на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон настоящият състав приема следното: Ищците са твърдели, че неправомерното поведение на ответника се заключава в бездействието му да премахне временното трамвайно трасе, изградено в нарушение на изискванията на чл. 109, ал. 3 и чл. 110, ал. 1, т. 1-5 от Наредба № 2/2004 г. на МРРБ за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизирани територии. Посочили са, че вследствие на това нарушение са изложени на наднормени шум и вибрации от преминаващите трамваи, които влошават качеството им на живот и излагат на риск конструктивната цялост на сградите и жилищата им. Петитумът на евентуалния иск, предмет на разглеждане в настоящото производство – за преместване на трамвайното трасе, кореспондира с изложените твърдения. Доколкото се касае за твърдения за неизпълнение на задължения, свързани с изграждането на трасето и организацията на градския транспорт, от което са причинени наднормен шум и вибрации в жилищата на засегнатия колектив, разпределението на доказателствената тежест в доклада по делото касае именно тези твърдения. За доказване на соченото нарушение, включително за наднормените нива на шума, по делото са назначени и изслушани експертизи, като ответникът е взел своевременно становище по допускането им, имал е възможност и е задавал въпроси на вещите лица. Доколкото експертите са установили, че действително при изграждането на временното трамвайно трасе са нарушени изискванията на горепосочената наредба и се създава шум над нормата от преминаващите трамваи, логично и поради това съдът е анализирал относимите разпоредби на Закон за защита от шума в околната среда. Тук следва да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от този закон кметовете на общини упражняват контрол за спазване изискванията на закона в тихите зони и урбанизираните територии, като този контрол несъмнено включва и трамвайния транспорт, доколкото смисълът на закона не е да изключи конкретен транспорт като източник на шум. Отделно от това, трамвайният транспорт е посочен като вид железопътен транспорт в Стратегическата карта за шум на агломерация София, чието разработване се възлага от кмета, който осъществява контрол върху нея. Следователно възраженията на ответника, че е изпълнил всички възложени му от закона задължения, са неоснователни. Не може да се приеме и че поради допуснато от съда процесуално нарушение ответникът не е могъл своевременно да представи доказателства за изпълнението на тези задължения, а и както вече се посочи, представените за пръв път пред въззивната инстанция доказателства са ирелевантни за спора.
С оглед изложените съображения поради съвпадане на крайните изводи на въззивната и касационната инстанция въззивното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото не се дължат разноски на касатора, а на ответниците по касация. Касаторът следва да заплати разноски в размер на 1000лв.-за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция на ответника по касационна жалба А. В. с оглед на приложения договор за правна помощ и списък на разноските, удостоверяващ заплащането на сумата.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 616 от 23.05.2024 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 105/2023 г.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес [населено място], [улица] да заплати на А. Б. В. с ЕГН [ЕГН] сумата от 1000лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за касационна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: