О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60097

гр. София, 21.09.2021г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2863 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба вх. № 1572/24.06.2021 г., подадена от П. Ц. П., чрез адвокат С. Я., срещу определение № 73 от 10.06.2021 г. по ч. гр. д. № 20215000500305/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение № 67 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 20215600100320/2021 г. на Окръжен съд – Хасково за прекратяване производството по делото и за изпращане на същото по подсъдност на Районен съд – Димитровград.

Апелативен съд – Пловдив е споделил изводите на Окръжен съд - Хасково, че по делото са предявени множество искове по чл. 104, т. 3 ГПК, всеки с цена (съгласно данъчните и пазарни оценки) под 50 000 лв., поради което на основание чл. 103 ГПК същите са родово подсъдни на районния съд, а съгласно чл. 109 ГПК местно компетентен е Районен съд – Димитровград. Изложил е, че цитираното в жалбата до него решение № 62/8.05.2014 г. по гр. д. № 7786/2013 г. на ВКС разглежда хипотеза на съединени вещни искове за сграда и за припадаща се част от дворно място (главна вещ и акцесорум), докато в случая посочените в исковата молба над сто недвижими имота, предимно земеделски земи, нямат посочената в цитираното решение на ВКС свързаност, т. е. фактическата обстановка е коренно различна. Визирал е, че при обективно съединяване на искове от значение за родовата подсъдност...