О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4095

гр. София, 16.09.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 3432/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.248, ал.1 ГПК.

С молба от 25.06.2025 г. „Мюсюлманско настоятелство Русе“ е поискало допълване на постановеното по делото определение № 2746 от 30.05.2025 г. с присъждане на направените от него разноски в касационното производство.

Препис от молбата е връчен на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“, който оспорва молбата в становище от 14.08.2025 г.

Молбата по чл.248, ал.1 ГПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С определение № 2746 от 30.05.2025 г., чието допълване се иска, съдът се е произнесъл по частни жалби на „Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България“ срещу определения на въззивния съд, постановени по реда на чл.248, ал.1 ГПК – за изменение и допълване на въззивното решение в частта по разноските. В производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като същото не е самостоятелно производство, а способ за защита срещу неправилно присъдените разноски чрез допълване или чрез изменение на постановения съдебен акт.

Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече...