1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№4013

София, 12.12. 2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 30.11.2023 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

разгледа докладваното от съдия Даскалова ч. гр. дело № 4941/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. М. К., чрез адв. А., против определение № 2103 от 15.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2187/2023г. по описа на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 7145 от 10.06.2023г.,постановено по гр. дело № 661/2023 г. на Софийски градски съд, в частта, с която на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по н. о.х. д. № 3233/2022 г. на Софийски градски съд.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускане до касационно обжалване:

1 . Налице ли ca пpeдпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се търси гражданската отговорност на деликвента спрямо пострадалото лице, при липса на висящо наказателно производство срещу него?

2 . Налице ли ca пpeдпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се търси гражданската отговорност на деликвента при условие, че по делото няма данни на какъв етап е съдебното производство срещу него, като следва ли да е налице тъждество между деликта и вмененото обвинение на деликвента?

По поставените въпроси се поддържа противоречие на изводите на съда с опpeделение N 14 oт 30.12.2011 г. по ч. т д. N 840/2011г. на BKC, ll т.o., TK; определение N 111 oт 25.02.2016 г. на BKC по ч. т.д. No 228/2016, ll т. о.; определение N 61 oт 28.01.2019 г. на ВКC по ч. т. д. N 2314/2018 I т. о.

От ответника по частната касационна жалба – Агенция по заетостта, е постъпил отговор, в който е изразено становище за неоснователност на същата .

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че производството пред първоинстанционния съд е образувано по неприет за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск на Агенция по заетостта в качеството на ощетено юридическо лице от престъпления, за които е повдигнато обвинение на ответника К.. Искът е предявен срещу дееца и ЦПО „Евро С.“ О., управител на което е К., при твърдения, че в това си качество е усвоил финансиране в размер на 48 000 лв. за обучения, които не са били изпълнени.

С протоколно определение от 09.12.2022 г. производството по н. о.х. д. № 3233/2022 г. на СГС е прекратено, поради констатирани нередовности на обвинителния акт, за отстраняване на които делото е върнато на Софийска градска прокуратура.

Въззивният съд е изложил мотиви, че според чл. 229, ал. 1 т.4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Съдът е посочил, че в настоящия случай връзката между образуваното наказателно производство срещу ответника К., което не е прекратено, а върнато на прокурора за отстраняване на пороците, констатирани в изготвения от него обвинителен акт, и образуваното исково производство за поправяне на вредите от същото деяние, е именно такава, каквато визира чл. 229, ал. 1, т.4 ГПК . Изложени са мотиви, че съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, извършено ли е деянието и по този въпрос изводите на наказателния и на гражданския съд не могат да не съвпадат. Дали деянието, такова, каквото е описано в обвинителния акт, от което пострадал е ищеца, е извършено от ответника, ще бъде решено в наказателния процес. До приключването му с влязла в сила присъда, той е преюдициален за гражданското производство, чийто предмет е поправяне на последиците от същото виновно и противоправно деяние.

При тези изводи на въззивния съд е налице соченото от касатора основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос : Налице ли ca пpeдпоставките по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по гражданско дело, в което се търси гражданската отговорност на деликвента спрямо пострадалото лице, при липса на висящо наказателно производство срещу него?

Според практиката на ВКС, която напълно се споделя от настоящия състав на ВКС /определение № 10 от 7.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2021 г., II т. о.; определение № 616 от 21.07.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 1732/2014 г., I т. о.; определение № 566 от 19.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5301/2013 г., IV г. о./ производството по гражданско дело се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и те са предмет на установяване в наказателно производство в съдебна фаза, а в случаите, когато наказателното производство е в досъдебна фаза е налице основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд, при изрична констатация, че производството по н. о.х. д. № 3233/2022 г. на СГС е прекратено и делото е върнато на Софийска градска прокуратура, е приел, че е налице хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, излагайки мотиви, че наказателното производство не е прекратено, а е върнато за отстраняване на констатирани от съда пороци в обвинителния акт. Основанието, поради което наказателният съд е прекратил производството и е върнал делото на прокуратурата, е без значение при преценката за съществуването на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като релевантно за преценката относно наличието на основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е в коя фаза е наказателното производство – съдебна или досъдебна. Несъмнено е, че с факта на прекратяване на делото и връщането му на прокуратурата, съдебната фаза на този етап е прекратена и делото отново е в досъдебна фаза.

По изложените съображения обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд, следва да се отменят и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Преди да предприеме следващи процесуални действия, първоинстанционният съд следва да събере доказателства за етапа, на който се намира наказателното производство, след което да извърши преценка относно това дали твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването на спора, да се произнесе налице ли е основание за спиране производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 или т. 5 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2103 от 15.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2187/2023г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОТМЕНЯВА определение № 2103 от 15.08.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2187/2023г. по описа на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение № 7145 от 10.06.2023г.,постановено по гр. дело № 661/2023 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на производството при съобразяване указанията, дадени в мотивите на настоящето определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател : Членове: