с участието на секретаря Р. В. сложи на разглеждане тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 година, докладвано от съдия САША РАДАНОВА

Постъпило е искане от омбудсмана на Република България, основано на чл. 125, ал. 1 ЗСВ, за издаване на тълкувателно решение по приложението на чл. 113 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.

Основание за отправеното до Общото събрание на наказателната колегия на Върховния касационен съд /ОСНК на ВКС/ искане е констатираното противоречие в съдебната практика по въпроса, кога по смисъла на чл. 113 НПК възниква подлежащ на разглеждане по реда на Гражданския процесуалeн кодекс /ГПК/ спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, за да се откаже връщането на тези предмети и те да се пазят до влизането в сила решението на гражданския съд.

Според омбудсмана противоречието се свежда до това, че някои съдилища считат да е възникнал спор по смисъла на чл. 113 НПК само тогава, когато спорът е отнесен за разглеждане до съответния съд, а според други - свързването с разглеждане от съд не е определящо за възникването на спор.

ОСНК на ВКС намира за правилно второто становище. То стои по - близо до идеята, която, според ВКС, законодателят е имал: на правния спор да се гледа като на незаконосъобразна проява на гражданските правоотношения и на нея да бъде реагирано възможно най-рано. С предвидената в обсъждания текст процедура се цели да се избегне ненужно засилване на вече отрицателно засегнатите с извършеното престъпление обществени отношения, до какъвто нежелан резултат би се стигнало с връщането не на правоимащия на вещите, иззети като веществени доказателства. Възможна негативна последица е и търсенето на гражданска отговорност от прокуратурата, заради неправомерно действалия прокурор.

В разбирането си за правния спор ОСНК не се опира на някакво специфично за наказателния процес понятие - не намира и за основателно такова да бъде разработвано тук...