О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3175

гр. София 21.06.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 4949 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Т. П., чрез процесуалния му представител адв. Р. С., срещу решение № 899/01.08.2023 г. по в. гр. д. № 2228/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 2563 от 14.11.2022 г. , постановено по гр. д. № 3496/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против И. Х. Т. и Д. А. Т. за допускане до делба на жилище на втория етаж от сграда с идентификатор *.*.*.*.*, с площ от 99,20 кв. м., ведно с прилежаща изба с площ от 35 кв. м., както и 1/2 ид. ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *.*.* по кадастралната карта на [населено място], целият с площ от 450 кв. м., в който е изградена постройката.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?; 2. не произтича ли нищожността на сделката покупко-продажба, пряко от същата, предвид несъответствието между пазарната и действителната стойност на имота?. Вторият въпрос е формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й, произтичащи от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1.

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадената касационна жалба от И. Х. Т. и Д. А. Т., подаден чрез адв. В. В., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на подадената касационна жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Второ г. о., намира следното:

По делото е прието за безспорно, че процесния имот бил придобит от родителите на жалбоподателя – Т. К. П. и С. С. П., по време на брака им. Установено, че след смъртта си на 17.03.1995 г. бащата е оставил за свои наследници съпругата си – С. С. П. (починала на 25.04.2019 г.), сина си – К. Т. П. и дъщеря си – М. Т. К. (починала на 17.10.2008 г. и наследена от децата си Х. Л. К. и С. Л. Ц.). От представеното по делото саморъчно завещание от 25.10.1992 г., обявено и вписано в СВп-Бургас на 21.02.2012 г., том I, № 87, вх. № 1483, е видно, че бащата Т. К. П. е завещал на дъщеря си М. Т. К. „собствената си 1/2 ид. ч. от 1/2 ид. ч. от дворното място на [улица], цялото от 428 кв. м., представляващо парцел * в кв. 82 по плана на [населено място] заедно със собствената си 1/2 ид. ч. от втория етаж от двуетажна къща, построена в дворното място, таванско помещение на същата къща с право на надстрояване и избено помещение с южно изложение и самостоятелен вход от север. Съдът констатирал, че в завещанието бащата посочил следното: „освен това дъщеря ми е силно привързана към мен и майка си и тя ще ни гледа и издържа при болест и немощ докато сме живи“, както и че заедно със съпругата си е построил жилищен етаж в полза на сина си. Констатирано е още, че същото било оспорено от жалбоподателя като нищожно на основание чл. 42, б. “б“, вр. чл. 25, ал. 1 ЗН – ненаписано и неподписано от завещателя, както и като нищожно на основание чл. 42, б. “в“ ЗН - съдържащо разпореждания в противоречие с безвъзмездния характер на завещанието.

От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 87/06.12.2012 г., том IV, рег. № 8059, дело 631/2012 г. на нотариус Б. К., е установено, че майката на жалбоподателя С. С. П. е продала на внуците си Х. Л. К. и С. Л. Ц., своята 1/2 ид. ч. от процесното жилище с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 99.20 кв. м., ведно с прилежащото към него избено помещение с площ от 35 кв. м., както и 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е построена двуетажната жилищна сграда, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 450 кв. м., като прехвърлителката си е запазила правото на реално ползване пожизнено и безвъзмездно върху целия продаван недвижим имот. Съдът констатирал, че и тази сделка била оспорена от жалбоподателя на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ЗЗД с твърдението, че към момента на извършването й продавачката е страдала от заболявания, които не й позволявали да ръководи постъпките си и да извърши валидно разпореждане с имота, поради което е липсвало съгласие от нейна страна.

От представените по делото нотариален акт № 117/08.03.2013 г., том І, рег. № 1320, дело № 109/2013 г. и нотариален акт № 29/10.05.2016 г., том ІІ, рег. № 3582, дело № 179/2016 г. било установено, че Х. Л. К. е дарил на сестра си С. Л. Ц., своите 6/12 ид. ч. от процесния имот, при запазване на учреденото пожизнено и безвъзмездно право на ползване на С. С. П.. Установено е още, че с нотариален акт за покупко-продажба № 73/27.12.2016 г., том V, рег. № 10864, дело № 622/2016 г., С. Ц. е продала на ответницата И. Х. Т. (по време на брака й с ответника Д. А. Т.) процесния недвижим имот, предмет на настоящото делбено производство.

Съдът констатирал, че оплакванията на въззивника срещу първоинстанционното решение се свеждали до преценка основателността на направените възражения за нищожност на завещанието от 25.10.1992 г. поради противоречие на безвъзмездния му характер съгласно чл. 42, б. „в“ ЗН; за нищожност на извършената от майка му сделка покупко-продажба на 06.12.2012 г. поради противоречие с добрите нрави; за придобиване на 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание давностно владение.

По отношение на първото възражение въззивният съд приел, тълкувайки волята на завещателя, че от съдържанието на завещанието се установявало наличието на няколко мотива, които трябва да бъдат изяснени с оглед пълния му текст и на всички обстоятелства, имащи отношение към изразената воля на завещателя. При това тълкуване, съдът е направил заключение, че в случая липсва вменено задължение за гледане и издръжка на завещателя, което да е единствения мотив за съставяне на завещателния акт, както и липсва посочване, че ползващият се от завещанието следва да полага грижи и да издържа завещателя и то от момента на неговото изготвяне. Напротив, съдържанието на завещанието сочи на изразена воля на завещателя за справедливо разпределяне на имуществата след смъртта му между неговите двете деца, а именно да осигури дъщеря си след като вече е помогнал на сина си. В обобщение, е направен извод, че не е опорочен безвъзмездния характер на завещанието.

По отношение на наведеното възражение за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради нарушение на добрите нрави, е прието, че било недопустимо същото да се прави за първи път във въззивната инстанция, освен ако нищожността произтича пряко от сделката (ТР № 1/2022 на ОСГТК на ВКС), каквато обаче не е настоящата хипотеза. Изложил е и съображения по същество, като е посочил, че противоречието на сделката с добрите нрави като неравноценност на престациите предполага едната престация практически да е сведена до липса на такава, а в конкретния казус това не е така.

За неоснователно било прието и наведеното възражение за придобиване на имота по давност, доколкото от събраните по делото доказателства се установявало по категоричен начин, че след смъртта на наследодателя Т. П. (1995 г.) в процесният имот е живяла майката на ищеца С. П., която след продажбата на нейната идеална част от имота през 2012 г. е запазила правото си на ползване. С оглед на изложеното било прието, че липсвало упражнявано от ищеца давностно владение, което да доведе до придобиване на собствеността върху част от имота на основание чл. 79 ЗС. С тези мотиви, първоинстанционното решение било потвърдено.

При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване, съставът на ВКС, Второ г. о., съобрази следното:

По въпроса „нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ ЗН завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му; може ли в такъв случай, при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане?“, е налице противоречива практика на ВКС и е образувано тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС. Този въпрос е релевантен за настоящия спор и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, поради което настоящото производство следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение.

С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по настоящото гр. д. № 4949 по описа за 2023 г. на Върховния касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение до постановяване на тълкувателно решение по т. д. № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: