О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2072

гр.София, 25.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 4960 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бюджетна дейност „Спортни имоти”, [населено място], срещу решение № 399 от 03.07.2023 г., постановено по в. гр. д. № 478 по описа за 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено решение № 110 от 02.03.2023 г. по гр. д. № 2515 по описа за 2022 г. на Благоевградския районен съд и е постановено друго за отмяна на уволнението на Т. Г. К., за възстановяването и на предишната длъжност, като работодателят е осъден да и заплати 5152,80 лв. обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението и обезщетение в размер на 858,80 лв., съответстващо на едно брутно трудово месечно възнаграждение, предвидено в КТД.

Касаторът твърди, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1. Какви са правните последици, ако в КТД е предвидено работодателят да отправи „предварителна консултация“, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието съгласно чл.333, ал.4 от КТ?

2. Ако в клауза на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие, налице ли е предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.4 от КТ?

3. Ползват ли се от предварителна закрила по чл.333, ал.4 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадената в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието?

4. Към кой момент следва да се преценява законността на уволнението, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие – към момента на отправянето на предизвестието или към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предшестваща изтичане срока на предизвестието?

5. Когато е налице хипотезата на чл.333, ал.4 от КТ, отпада ли закрилата по чл.333, ал.3 от КТ?

6. След като е предложена друга длъжност при съкращаване на щата и лицето е отказало преназначението, ползва ли се от закрила по чл.333, ал.4 от КТ?

Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване по поставените въпроси.

Ответницата по жалбата Т. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Благоевградския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ищцата Т. К. е работила като хигиенист по силата на трудов договор № 36/04.03.2020 г. с Бюджетна дейност „Спортни имоти”, [населено място]. На 04.08.2022 г. на К. е било връчено предложение от работодателя да бъде преназначена на длъжност „мияч на улични площи“ в друго общинско дружество, на което тя е отказала. С писмо изх. № 015/ 16.06.2022 г. от Областен координатор на КНСБ, изпратено до Кмета на О. Б. и до Директора на Бюджетна дейност „Спортни имоти“, са изложени съображенията на синдикалната организация във връзка с евентуални предстоящи структурни промени при ответника, като е посочено, че при реализирането им следва да бъдат съобразени разпоредбите на чл.333, ал.3 и ал.4 от КТ. На 29.08.2022 г. на ищцата е връчено предизвестие, с което е указано, че ще бъде прекратено трудовото правоотношение с изтичане на уговорения срок. Със заповед № 225/31.08.2022 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, считано от 01.09.2022 г. В издадената заповед като причина за прекратяването на трудовия договор е посочено „поради съкращаване на щата“.

С утвърдено от Кмета на О. Б. длъжностно разписание на бюджетната дейност, считано от 07.06.2022 г. /последното, преди съкращаването/ щатните бройки в Бюджетна дейност „Спортни имоти” са били 50 броя. С утвърденото от Кмета на О. Б. ново длъжностно разписание, считано от 13.06.2022 г. - техният брой е намален на 41 броя, като са съкратени всички 9 броя за длъжността „хигиенист“. При тези данни въззивният съд е приел, че съкращаването е реално. Направил е извод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като трудовото правоотношение е прекратено въпреки изричното предварително изразено несъгласие в становище с изх. № 01-268/20.08.2022 г. от председателя на ФНСДУО, което е адресирано и получено от работодателя. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ , която поставя императивно изискването, че в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, през времето докато заема съответната синдикална длъжност, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Установено е по делото, че Т. К. е била председател на Синдикалната организация на БД „Спортни имоти“, [населено място], регион Благоевград, която е основен член на ФНСДУО към КНСБ, поради което се е ползвала от защитата по чл.333, ал.3 от КТ. По тези съображения съдът е счел, че отмяната на уволнението на това основание обезсмисля обсъждането на второто наведено такова по чл.333, ал.4 КТ, която защита е факултативна, т. е. ако е предвидена в КТ, а не задължителна по силата на закона. Съдът е посочил, че искът на работника за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е акцесорен и основателността му е обусловена от признаването на уволнението за незаконно и отмяната му, поради което го е уважил, като и е присъдил на ищцата и обезщетението за оставането й без работа в резултат на незаконното уволнение.

При анализа на тези мотиви на въззивния съд настоящата инстанция не констатира наличие на основания за допускане на касационно обжалване. По въпросите, относими към преценката за това кога работник или служител се ползва със закрилата по чл.333, ал.3 от КТ са дадени разяснения с Тълкувателно решение № 9/12.12.2014 г. по тълк. д. № 9/2013 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че с предварителна закрила при уволнение по чл.333, ал.3, предложение първо от КТ, във връзка с §1, т.6 от ДР на КТ се ползва работник или служител, който е член на синдикално ръководство (председател и секретар) на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация. В настоящия случай при разрешаване на третия въпрос на касатора въззивният съд не се е отклонил от посочената практика на ВКС, тъй като по делото е установено, че ищцата е секретар на синдикалната организация към работодателя и се ползва със закрила при уволнение.

В съдебната практика се приема, че моментът, към който следва да е налице предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е връчването на заповедта за уволнение или предизвестието за това, т. е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до адресата. Към този момент следва да се извърши преценката съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ. Без правно значение на преценката за спазване на предварителната закрила по чл. 333, ал. 1 КТ е моментът на изготвяне на заповедта за уволнение. Съставянето и като документ не поражда правни последици, без материализираното в нея изявление да е достигнало до адресата. Въззивното решение не е постановено в противоречие с тази практика на ВКС, тъй като съдът е преценил дали ищцата се е ползвала с предварителна закрила към момента на уволнението й. Следователно не може да се допусне касационно обжалване по четвъртия въпрос на касатора.

Останалите въпроси, поставени във връзка с преценката за приложимостта на закрилата по чл.333, ал.4 от КТ не са от значение за спора за отмяна на уволнението понеже съдът се е позовал на наличието на друга предварителна закрила - тази по чл.333, ал.3 КТ. З. въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от жалбоподателя практика по приложението на чл.333, ал.4 КТ / ТР № 4/17.12.2013 г. по тълк. д. № 4/2013 г. и решение № 375/24.10.2014 г. по гр. д. № 4318/2013 г. по описа на IV ГО/. Решаващият мотив на въззивния съд в случая е, че ищцата се ползва от закрилата по чл. 333, ал.3 от КТ, тъй като тя е председател на синдикалната организация към момента на уволнението й.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 03.07.2023 г., постановено по в. гр. дело № 478/2023 г. на Благоевградския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.