О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
гр. София, 10.05.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1901 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. С. срещу решение № 122 от 8.08.2023 г. по в. т. д. № 37/2023 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която e потвърдено решение № 260039 от 9.12.2022 г. по т. д. № 232/2019 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която предявеният от касационния жалбоподател срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Е. Т. С., с която С. е съжителствал на съпружески начала без брак, при ПТП на 26.10.2018 г. е отхвърлен за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв., ведно със законната лихва от 25.01.2019 г.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочи, че въззивният съд се е отклонил от установените в ППВС № 4/1968 г. критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя. Твърди, че решаващият състав не е обсъдил събраните по делото доказателства в съвкупност и логическа последователност и не е съобразил установените по делото факти, че ищецът и починалата са били постоянно заедно и са споделяли ежедневието и работата си,...