О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3282

гр. София, 26.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 4979/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от Държавата, представлявана от министъра на финансите, касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 463/06.07.2023 г. по т. д. № 8/2023 г., с което е отменено решение № 260591 от 22.09.2022 г. по т. д. № 2476/2018 г. на Софийски градски съд и е уважен иска на “Банка ДСК“ против Държавата по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 11 ЗН.

В касационната жалба се прави искане за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално - за неговата отмяна като неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по въпросите: 1/. Допустимо ли е осъждане на държавата в качеството на правоприемник по чл. 11 ЗН извън размера на полученото наследство?“, относно който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т. 1ГПК; 2/. „Допустимо ли е събирането на доказателства за отказ от наследство във въззивната инстанция, след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство и които доказателства ищецът е има възможност да посочи и представи в срок в първоинстанционното производство (т. е. да издири всички наследници), но не го е сторил?“, относно който въпрос се твърди основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и 3/....