3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4133

гр. София, 18.12. 2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. Г.

Н. И.

като разгледа докладваното от съдията Н. И. ч. гр. дело № 4991 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1-во ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена лично от С. М. С., срещу разпореждане № 4080/13.10.2023 г. по в. ч.гр. д. № 858/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е върната частна жалба, подадена от С. М. С. срещу разпореждане № 3466/29.08.2023 г., постановено по същото дело поради неотстраняване на допуснати нередовности, а именно не е внесена дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС в указания срок.

В частната жалба са наведени твърдения за нищожност на атакуваното разпореждане, тъй като на жалбоподателя е връчено заверено фотокопие от него и по съображения, касаещи неприетият от съдията докладчик по делото отвод. Излагат се доводи, че въззивната инстанция няма основание да изисква да бъде внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е оставил без движение частна жалба вх. № 20293/12.09.2023 г. с разпореждане № 3784/25.09.2023 г. по в. ч.гр. д. № 858/2023 г. и е указал на жалбоподателя да отстрани нередовностите й, като представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВКС. Поради неотстраняване на констатираните нередовности в определения срок, съдът е върнал частната жалба с разпореждане № 4080/13.10.2023 г. постановено по същото дело.

Не се установява нищожност на атакуваното разпореждане. Както в доктрината, така и в съдебната практика се приема, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, когато не е в писмена форма, или е абсолютно неразбираем или неподписан. В този смисъл е и ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В разглеждания случай разпореждането е постановено от съдия от Апелативен съд - София, същото е изготвено в писмена форма, подписано е, постановено е в кръга на компетентността на съда, установена със закона, и от него може да се извлече волята на съда, поради което не е нищожно. Обжалваното разпореждане не е нищожно поради това, че е постановено от съдия, по отношение на който жалбодателят е направил искане за отвод. В тази връзка е постановено неподлежащо на обжалване разпореждане № 2022/13.05.2023 г. по в. ч.гр. д. № 858/2023 г. на Апелативен съд – София, с което съдията докладчик е оставил искането за отстраняването му от делото без уважение съобразно чл. 23 ГПК. Връчването на С. на препис от обжалваното разпореждане също не води до нищожността му, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.

По същество определението е правилно. За да се развие деволутивният ефект на жалбата е необходимо тя да е редовна, т. е. да отговаря на изискванията, посочени в чл. 260 ГПК (чл. 275, ал. 2 ГПК). Освен това, към жалбата е необходимо да се представят и приложенията, изброени в чл. 261 ГПК, които включват и документ за внесена държавна такса (чл. 261, т. 4 ГПК). Таксата и нейният размер са регламентирани с Тарифата за събиране на държавни такси от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. В чл. 19 от посочената Тарифа изрично е предвидено, че за частните жалби по граждански дела се събират такси в размер на 15 лева. Такси не се събират само в случаите на чл. 83 ГПК от категории лица, които са изчерпателно изброени в ал. 1 на текста, както и от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят - чл. 83, ал. 2 ГПК. В този случай съдът постановява изрично определение за освобождаването на лицето от внасяне на такси по водене на делото. В настоящия случай такова освобождаване не е налице, поради което жалбоподателят дължи внасянето на държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС. Въззивният съд в съответствие с правомощията си по чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 1 ГПК е извършил проверка на редовността на подадената частна жалба, като я е оставил без движение с указания да бъде внесена дължимата такса по сметка на ВКС и след това е върнал жалбата поради неотстраняване на нередовностите в срок, съобразно чл. 275, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС разпореждане следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателят е останал задължен да заплати държавна такса за разглеждане на частната жалба, предмет на настоящото производство, поради което същата следва да бъде събрана принудително на основание чл. 77 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 4080/13.10.2023 г., постановено по в. ч.гр. д. № 858/2023 г. на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА С. М. С., с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] на основание чл. 77 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 15 лева – държавна такса за разглеждане на частната му жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.