Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М.Р против решение № 15 от 09.01.2017 г. постановено по адм. дело № 2490/2016 г. на Административен съд Варна, с което жалбата му против заповед рег. № 819з-162/08.07.2016 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Варна за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта за налагане на наказание да бъде отменена.
Ответникът – Началник-сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Варна не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед рег. № 819з-162/08.07.2016 г. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - Варна, с която на жалбоподателя Русев е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, в качеството му на младши автоконтрольор в група „ОДПКПД” на сектор „ПП” към отдел „ОП” при ОД на МВР-Варна, считано от датата на връчване на заповедта.
С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на Русев, като неоснователна, като в мотивите си е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по чл. 204, т. 4 ЗМВР, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
Решението е валидно,...