Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на В.Г от [населено място] против решение № 2091 от 30.03.2017г., постановено по адм. д. № 1011 по описа за 2017г. на Административен съд - София град. релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалвания административен акт.

О. П на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба еу подадена в срока по чл. 211 АПК, видно от пощенското клеймо на приложения плик за изпращането й по пощата, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на В.Г от [населено място] против решение Решение № 2-784/29.11.2016г. на КРДОПБГДСРСБНА, в частта му с който на основание чл.26, ал.1 т.2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява и обявява принадлежността на жалбоподателя към органите по чл.1 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските гражданите към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и според процесуалните правила, което налага извод за неговата законосъборазност.

Решението на административния съд е велидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 26, ал.1 т.4 отзакона установяване на принадлежност към органите по чл. 1 е задължително за лица, които са посочени като длъжници или са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжник в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от ЗИОНК (ЗАКОН ЗЗД И. О. НИ КРЕДИТИ), както и физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал. 12 от ЗКИ (ЗАКОН ЗЗД КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ). Правилно съдът е приел че жалбоподателят попада в обхвата на закона в приложимата му редакция, като този текст от закона, към момента на издаване на административния акт о обхваща лица, които са били членове на управителен или контролен орган на предприятие, посочено като длъжнки в бюлетина по чл. 3 ал.2 от ЗИОНК.

Съгласно чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежност към органите по чл. 1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, както следва:1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за щатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения; 2. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за нещатен служител - с данни от неговото лично кадрово дело, щатните разписания или ведомостите за получавани възнаграждения; 3. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2012 г.) за секретен сътрудник - със собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители

Съгласно параграф 1 т.4 от Допълнителните разпоредби на Закона, "Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители, доверени лица и информатори.Приложените писмени документи, изброени в решението на Комисията, безспорно са носители на информация и отговарят на определението предвидено в § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което Комисията следва да се съобрази с наличните факти и обстоятелства, тъй като упражнява правомощията си в условия на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за Комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в случая е сторила. Решението на административния орган не нарушава материалния закон, защото чл. 25, т.3 от Закона съдържа примерно изброяване на документите, с които се установява принадлежността, сред които не са само собственоръчно подписани документи, но и документи, изготвени едностранно от органите на Държавна сигурност. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира решението за правилно и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2091 от 30.03.2017г., постановено по адм. д. № 1011 по описа за 2017г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.